7
© Canva
През 2025 г. брутното богатство на домакинствата в България се е увеличило със 71 млрд. евро (14.6%) и вече надхвърля 1 трилион лева (конкретната стойност е 1.085247 трилиона лева) или 554,87 млрд. евро.
Това показва тазгодишното изследване на Индекса на богатството на българите, представено от икономистите от ЕКИП.
Инвестициите са едва около 5% от финансовите активи на българските домакинства, макар да се наблюдава положителен ръст при акциите, котирани на фондовата борса, в търсене на по-голяма доходност в сравнение с банковите депозити.
Така 90% от нетното забогатяване през 2025 г. се дължи на поскъпването на жилищата – ипотечният кредит расте, вдига цената на имотите и създава фалшиво усещане за забогатяване, посочват от ЕКИП.
Кредитите са новосъздадени пари и водят до инфлация, труден достъп до жилища и разширяващи се неравенства, коментират авторите на изследването.
Индексът проследява развитието на активите, които българските домакинства притежават, спестяват и инвестират. Той разглежда както брутното богатство — номиналната стойност на активите, така и нетното богатство — активите след приспадане на пасивите, основно жилищните кредити, предаде "Сега".
Около 75% от общото богатство на българските домакинства е стойността на жилищата им, посочват авторите на изследването. Повишението на цените на недвижимите имоти е и основната причина за "забогатяването" на българските домакинства. През 2025 г. стойността на жилищата у нас се е увеличила с 59 млрд. евро (16.4%).
„Имотите предпазиха голяма част от българите през последните 11 години, но този модел има и цена. Хората със собствено жилище участваха в ръста на богатството, докато младите домакинства и хората без имот срещат все по-труден достъп до собствен дом“, коментира Макс Баклаян.
В същото време финансовите активи на домакинствата възлизат на около 98 млрд. евро. Най-голям дял в тях имат депозитите и парите в брой — около 41%, или приблизително 56 млрд. евро. Специфична тенденция миналата година е намалението на банкнотите и монетите в обращение на домакинствата с 890 млн. лв. или цели 43%. Заради въвеждането на еврото тази сума основно бе внесена по сметки в търговските банки, които продължават в голямата си част да държат лихвите по спестяванията на нулеви нива.
„Българинът държи приблизително 80% от БВП на страната в банкови депозити и кеш. При текущите трендове на инфлацията това създава реален риск за спестяванията, защото номиналното натрупване не винаги означава запазване на покупателната способност“, допълни Макс Баклаян.
)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)