Мнозина вярват и до днес, че Ботев е осъзнавал, че отива на загубена мисия; но е отишъл въпреки това. Знаел е, че ще се прости с живота си, но е бил готов да плати тая цена. За отечеството. Едно, че с подвига си е щял да увлече други млади, луди глави за бой. Второ, знаел е, че ще се привлече общественото внимание на цивилизована Европа към съдбата на България. Новите медии, телеграфът, който предавал информация в реално време, разпространението на печата; всичко това е било ново в масовостта си. Ботев е знаел, че саможертвата му е с мисия. И е сложил себе си на второ място – след битката за България. Има и още нещо – трето: че сърце юнашко не трае. Вероятно е щял да отиде да изгори в тая борба дори и да не са съществували другите две точки/причини. Не е можел да гледа отстрани. Да, имало е такива българи някога. Отдавна.
Но това е спекулация – че е знаел, че отива на загубена мисия. Това си е знаел само той. Все пак не трябва да забравяме, че очакванията му са били за една въстанала България, докато реалността, която го е посрещнала, се е оказала много, много различна. Та, или е отишъл да се жертва в името на следващите боеве и битки, или сериозно е надценил желанието на българския народ за борба и свобода. Не се сещам за трети вариант тук…
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)