В Китай пуснаха на Путин „саундтрака“ на разпада на СССР

При посещението на руския президент Владимир Путин в Китай, домакините включиха в програмата на официалния прием както руски, така и китайски музикални произведения.

Сред тях обаче се открои фрагмент от балета „Лебедово езеро“ на руския композитор от ХIХ век Пьотр Чайковски, съобщи украинската агенция УНИАН.

Според медии на гостите са били предложени изискани ястия от китайската кухня, включително патица по пекински, говеждо в бобен сос и бульон със скариди. Сервирани са били и китайски вина от северната провинция Хъбей и района на Пекин.

Особено внимание обаче привлече изпълнението на „Танцът на малките лебеди“ от „Лебедово езеро“, който носи силна политическа символика от времето на СССР.

Оттогава този балет се е утвърдил в културната памет като предвестник на съдбовни моменти в съветската и постсъветската история.

Музикалното оформление на събитието е било поверено на Военния оркестър на Китайската народноосвободителна армия под диригентството на Юан Уей.

Отношенията между Русия и Китай

Музикалната програма е включвала руски класики като „Половецки танци“ (на руския композитор от ХIХ в. Александър Бородин) и „Валс №2 “(на руския композитор от ХХ в. Дмитрий Шостакович) както и откъси от балета „Лешникотрошачката“ (на Чайковски).

В съветската епоха балетът често е бил излъчван по телевизията по време на траур или големи политически кризи. Това е станало след кончините на съветските лидери Леонид Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко (съответно през 1982, 1984 и 1985 г.), когато редовната програма е била прекъсвана.

„Лебедово езеро“ придобива най-силния си символичен статут по време на Августовския пуч през 1991 г. Тогава непрекъснатото му излъчване по телевизията се превръща в един от най-ярките символи на политическата нестабилност и разпада на Съветския съюз.

Междувременно зависимостта на Русия от Китай за поддържане на военните ѝ действия срещу Украйна продължава да расте на фона на засилващите се западни санкции. Пекин официално поддържа позиция на „неутралитет“, но на практика подпомага руския военно-промишлен комплекс чрез доставки на стоки с критично значение.

Според анализатори Китай не предоставя на Русия готови оръжейни системи, но я снабдява с широк спектър от продукти с двойна употреба – от микроелектроника до промишлено оборудване. Твърди се, че именно тези компоненти позволяват на Москва да произвежда високоточни ракети и дронове, използвани за удари по Украйна.