Визитата на Владимир Путин в Китай през погледа на китайски, руски и западни медии

Руският президент Владимир Путин пристигна вчера на държавно посещение в Китай по покана на китайския си колега Си Цзинпин.

Посещението е основна тема в китайския и руския печат днес, предаде БТА.

За разлика от това контактите на Си с Доналд Тръмп по-често са били в рамките на многостранни форуми, посочва вестникът.

Изданието обобщава, че тази отчетлива разлика в броя на двустранните посещения показва колко по-тясна и институционализирана е стратегическата комуникация между Пекин и Москва, включително по въпроси на отбраната и сигурността.

Русия

Изданието обърна внимание и на мащаба на икономическите връзки. Путин посочи, че за четвърт век стокообменът между Русия и Китай е нараснал повече от 30 пъти и вече няколко години надхвърля 200 милиарда долара.

В същото време авторът добави, че енергията на китайската група все пак отстъпвала на тази на подобни посрещачи в КНДР, а скандирането продължило още десет минути след отпътуването на Путин.

Западни издания

Френският в. „Монд“ отбеляза посещението на Путин с просторен анализ на китайско-руските икономически отношения.

Посещението на руския президент Владимир Путин в Китай според широко разпространените очаквания ще издигне още повече двустранните отношения и ще внесе така необходимите стабилност и положителен импулс в един турбулентен свят. Това се посочва в материал на агенция Синхуа, публикуван тази сутрин на челно място в сайта на най-големия китайски вестник „Женмин Жибао“.

В текста се поставя акцент върху две годишнини – 30 години от установяването на китайско-руското стратегическо партньорство на координация и 25 години от подписването на Договора за добросъседство, дружба и сътрудничество. Според него те показват зрелостта и устойчивостта на връзките между Пекин и Москва, основани на взаимно уважение към ключовите интереси на двете страни и на взаимноизгодно сътрудничество.

Подчертава се и икономическото измерение на отношенията. Двустранната търговия е достигнала около 228 милиарда долара през 2025 година и за трета поредна година е надхвърлила 200 милиарда долара, а Китай остава най-големият търговски партньор на Русия вече 16 години.

Друг акцент са контактите между хората. Взаимните безвизови политики са улеснили пътуванията, като през първото тримесечие на 2026 година над 150 000 китайски туристи са посетили Русия – ръст от 44,4 процента на годишна основа, а пътуванията на руснаци до Китай са се увеличили с 33,6 процента през 2025 г.

В статия на вестник „Саут Чайна Морнинг Пост“, озаглавена „Червен килим за Путин: защо отношенията между Китай и Русия изпреварват ангажираността на Пекин с Вашингтон“, се посочва, че неотдавнашното държавно посещение на Доналд Тръмп изглежда малко вероятно да промени из основи или да засенчи по-широкия дневен ред на китайско-руското сътрудничество.

За Пекин и Вашингтон геополитическите въпроси се оказват особено трудни, включително тези, свързани с Тайван и Южнокитайско море. Разговорите им по търговски и икономически въпроси също са белязани от двустранни ограничения и санкции, които се развиват чрез ответни мерки и контрамерки. За разлика от китайско-американските срещи на върха, които обичайно приключват без съвместно изявление, динамиката между Си и Путин води до важни съвместни декларации, което показва висока степен на координация на политиките, пише вестникът.

„Саут Чайна Морнинг Пост“ подчертава, че интензивността на контактите между Китай и Русия рязко контрастира с по-ограничения двустранен диалог между Пекин и Вашингтон. Откакто за първи път встъпи в длъжност като президент на Русия на 7 май 2000 г., Владимир Путин е посетил Китай 25 пъти като президент или премиер, а сегашната му визита е първото му чуждестранно посещение за годината.

От своя страна Си Цзинпин се е срещал с Путин над 40 пъти от идването си на власт през 2013 г., когато избра Русия за първата си чуждестранна дестинация като китайски президент. Оттогава той е направил 11 посещения в Русия, като контактите между двамата лидери са редовни, с изключение на годините на пандемията от COVID-19, а честотата им се е увеличила след началото на войната в Украйна през 2022 г., на фона на затягането на стратегическите връзки между двете страни.

Вестник „Российская газета“ акцентира върху личния тон в началото на разговорите между Владимир Путин и Си Цзинпин в Пекин. Изданието извежда в заглавие китайската поговорка, цитирана от Путин: „Не сме се виждали един ден, а сякаш са минали три есени“, с която руският президент подчерта близкия характер на диалога със Си.

Москва и Пекин представиха отношенията си като достигнали „безпрецедентно високо равнище“. Путин заяви, че двамата лидери са в постоянен контакт и „сверяват часовниците си“ лично, чрез помощниците си и чрез правителствата.

Сред основните теми на преговорите бяха икономиката и енергетиката. Путин определи енергийното сътрудничество като „локомотив“ на руско-китайските отношения и изтъкна, че Русия остава надежден доставчик на ресурси, а Китай – отговорен потребител, включително на фона на близкоизточната криза.

Друг акцент беше 25-ата годишнина от Договора за добросъседство, дружба и сътрудничество. Путин го нарече фундаментален междудържавен документ, който остава основа за сътрудничеството във всички направления, а Си Цзинпин отбеляза, че китайско-руските отношения „стъпка по стъпка“ са достигнали сегашното си високо равнище.

В международен план материалът представи руско-китайското сътрудничество като стабилизиращ фактор. Путин заяви, че взаимодействието между Москва и Пекин във външната политика е един от главните стабилизиращи фактори на международната сцена на фона на формирането на „полицентричен свят“.

Вестник „Комерсант“ постави акцент върху протоколното, но не особено тържествено посрещане на Владимир Путин на летището в Пекин. Специалният пратеник на изданието Андрей Колесников отбеляза, че посрещането на Путин от китайския външен министър Ван И е преминало по „делови“ начин.

Изданието обърна внимание, че Си Цзинпин не посрещна Путин лично на летището. Авторът отбеляза, че подобни случаи е имало и преди, но този път церемонията е изглеждала „не особено впечатляваща“. В материала беше описана и стандартната церемониална част на посрещането. Имаше рота на почетния караул и група хора с флагчета, включително деца, които скандираха „Добре дошли!“ и „Сърдечно ви приветстваме!“ още преди появата на руския президент.

Изданието използва ироничен тон при описанието на атмосферата. Колесников сравни групата посрещачи с флагчета с мажоретки на финален мач по хокей за Купата „Гагарин“ между „Локомотив“ и „Ак Барс“, като отбеляза, че те ги развявали „не по-зле“ от тях.

Посещението на Путин в Китай не е сред водещите теми в днешните броеве на западните вестници. Темата отсъства почти напълно в електронните издания на „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Пост“ и „Уолстрийт Джърнъл“. Подобен е и случаят с британските вестници, с изключение на „Гардиън“, който обръща внимание на начина, по който е бил посрещнат руският президент.

Обстановката и начинът, по който Си приема чуждестранни лидери, често се тълкуват като сигнал за отношението му към госта. Затова както визуалните послания, така и резултатите от срещата му с Путин ще бъдат следени особено внимателно, тъй като тя идва скоро след визитата на Тръмп.

За разлика от съперническия характер на отношенията между Вашингтон и Пекин, през последните години Путин и Си демонстрират все по-топла връзка, като двамата лидери се наричат взаимно „скъпи“ и „стари“ приятели. Когато китайският лидер за последно прие руския си колега през май 2024 г., двамата изглеждаха непринудени: свалиха вратовръзките си и разговаряха на чай в бивша императорска градина, където днес се помещават офиси на Китайската комунистическа партия, посочва „Гардиън“.

Визитата идва в подходящ момент, тъй като двустранните отношения са в зенита си. След инвазията в Украйна през 2022 година Китай се превърна в основния търговски партньор на Русия, която е под западни санкции, и се утвърди като най-големия купувач на нейните въглеводороди. Да укрепи ролята на страната си като надежден доставчик на енергия за китайския партньор в момент, когато затварянето на Ормузкия проток разстройва световните доставки на петрол и природен газ – такава е целта на руския президент, допълва вестникът.

Пред него се открива възможност. От години той настоява за изграждането на „Силата на Сибир 2“ – 7000-километров газопровод, който трябва да свърже Китай със сибирските находища през Монголия. Пекин обаче се колебае, защото се опасява от прекалено голяма зависимост от един-единствен доставчик, което би било в разрез с политиката му за диверсификация на енергийните доставки.

Путин не губи надежда, че ще убеди Си Цзинпин. „Много сме близо до споразумение за много значителен напредък в петролното и газовото сътрудничество. Ако успеем да го финализираме по време на посещението, ще бъда много щастлив“, заяви той на 9 май в Москва. Кризата в Близкия изток подготвя почвата за руско-китайското енергийно сътрудничество, защото след затварянето на Ормузкия проток доставките на близо една пета от световния втечнен природен газ са блокирани, посочва „Монд“.