Масова психоза и страх от мълнии движи пазара на гръмоотводи у нас, а покупките се случват основно под натиск от женската половинка в семейството. Това сподели експертът по защита от мълнии инж. Христомир Иванов пред „Телеграф“ на прага на поредния сезон с висока мълниева активност.
След 2010 г. проблеми като цяло няма, тъй като сградите не могат да получат разрешение за ползване, ако нямат мълниезащита.
„Мъжете са склонни да рационализират, да смятат шансове, да калкулират, че възможността човек или имущество да бъде ударен от мълния е много ниска. Жените не обичат рискове и забелязваме, че в последно време повечето решения за оборудване със защита от мълнии се вземат заради натиск от тяхна страна“, коментира още Иванов.
Мрънкането от съпругата обаче не е достатъчно силно, за да пребори цялостното подценяване на защитата от мълнии особено в сградите в режим на етажна собственост. В момента по данни на експертите четири от пет от старите жилищни блокове у нас нямат мълниезащита или ако я имат, тя е неефективна.
„В най-тежко състояние са многофамилните жилищни сгради, строени преди влизане в сила на наредбата за мълниезащита от 2010 г., която задължи строителите да инсталират такава във всяка нова сграда. При много сгради в миналото са изградени мълниезащитни съоръжения, които са били адекватни за времето си. С годините обаче са правени ремонти на покривите, често от непрофесионални бригади. В тези случаи мълниезащитата често се нарязва и изхвърля или се предава за скрап. Така сградата остава без мълниезащита. Това важи както за тухлените, така и за панелните блокове“, обясни Иванов, като предположи, че над 80% от старите сгради в България са без мълниезащита.
Блоковете без мълниезащита могат да претърпят два вида щети при пряко попадение на електрическия заряд. „Първо, прякото попадение на мълния с показатели от 10 до 100 милиона волта и примерно до 30 000 ампера може да причини огромни разрушения, пожари и евентуално човешки жертви. При директно попадение блок без защита буквално светва в искри и пламъци. Вторият начин е, когато мълнията удари земята. Земната повърхност се наелектризира и причинява огромно напрежение. Този ток може да влезе в елинсталацията и да повреди уреди. Затова има предпазители - арестери, които се монтират в елтаблото и предпазват уредите“, обяснява Иванов.
Съвременните технологии за мълниезащита са много по-ефикасни от използваните в миналото. От 10-15 години насам хитът в сектора са т.нар. активни мълниеприемници с изпреварващо действие. Това са метални глави, които работят на принципа на концентрацията на земното магнитно поле и приемат мълнията на по-високо ниво от самата сграда. Те създават защитно кълбо около нея, обхващайки радиус от 40-50 метра, като защитават не само сградата, но и прилежащите ѝ площи.
„Основната причина за липсата на мълниезащита в много сгради е подценяването на проблема и пестенето на дребно“, заявява експертът. В много блокове гръмоотводите са унищожени и трябва нова система. За голям блок тя може да струва около 2000 евро, което е малък разход, когато се раздели на броя самостоятелни обекти в сградата. „Въпреки това в много блокове не могат да се разберат. Те за нова врата на входа не могат да се разберат, та за мълниезащита... А същевременно рискът без защита е много голям“, обяснява Иванов. За къща разходът е сходен – около 1500 евро, но е значително по-висок относително, тъй като няма с кого да се раздели. „Същевременно за къщата е абсолютно задължително да има защита, защото при пряко попадение тя е тотално унищожена. Погледнато така 1500 евро не е голям разход“, твърди още Иванов.
Мълниезащитата у нас е задължителна по закон, но държавата си затваря очите за всички сгради, построени преди влизане в сила на наредбата от 2010 г. Същевременно дори и за новите сгради няма конкретна държавна или общинска институция, която да има задължение да я проверява. В момента проверките се изчерпват с това комисията по издаване на разрешение за ползване да констатира, че такава има. Оттам нататък проверки не се правят. Пожарната има правомощия да проверява пожароопасността на сградите, но не и мълниезащитата. Дори и да се установи липса на защита, пожарната пише констативен протокол, но санкции няма.
Три-четири пъти се е увеличила мълниевата активност в България за последните 50 години. Според експертите причината за това са глобалните климатични промени, а увеличение на броя мълнии се наблюдава почти навсякъде по света. Най-застрашени при лятна буря в градовете са откритите пространства като паркове и градини. Те привличат напрежението, а същевременно нямат никаква мълниезащита.
Най-важното е при гръмотевична буря да се скрием на закрито – в масивна сграда. Задължително трябва да се избягват дървета или дървени подслони. Не е препоръчително при гръмотевична буря да бъдем в морето или в друг воден басейн. Също е добре да се освободим от метални предмети по нас, да бъдем далеч от рудни находища и други места, които биха били добър проводник на електричество. Най-много жертви на мълния има през май и юни. При гръмотевична буря е добре и да изключим телефона, тъй като електромагнитното поле около него, макар и минимално, може да привлече мълнията.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)