Къде в Европа заплатите са най-ниски?

Разликите в средните заплати в Европа остават значителни и през 2026 година. Според анализ на Еuronews данните показват сериозни различия както в номиналните стойности, така и по отношение на покупателната способност. През 2025 г. средните възнаграждения се различават значително между отделните части на Европа, а макар разликите да се свиват при отчитане на покупателната способност, дистанцията между страните с най-високи и най-ниски доходи остава съществена. 

Когато се разглеждат данните по паритет на покупателната способност, разликите в заплащането намаляват, предава businessnovinite.

Според доклада „Данъчно облагане на заплатите за 2026 г.“ на ОИСР средните годишни брутни заплати варират от 18 590 евро в Турция до 107 487 евро в Швейцария. Изследването обхваща 27 европейски държави, включително 22 страни членки на ЕС. Швейцария е единствената държава, в която средната брутна заплата надхвърля 100 000 евро. След нея се нарежда Исландия с 85 950 евро, а Люксембург е лидер сред страните от ЕС със 77 844 евро и трето място в общото подреждане.

Дания с 71 961 евро и Нидерландия с 69 028 евро допълват първата петица, като Норвегия също е близо с 68 420 евро. Сред петте най-големи икономики в Европа Германия е начело с 66 700 евро, непосредствено пред Обединеното кралство с 65 340 евро. Франция, Италия и Испания обаче изостават значително с 45 964 евро, 36 594 евро и 32 678 евро. Така средните възнаграждения в Германия и Обединеното кралство са над два пъти по-високи от тези в Испания. Австрия, Белгия, Ирландия, Финландия и Швеция също остават над границата от 50 000 евро годишно.

В другия край на класацията Словакия отчита най-ниските годишни заплати в ЕС – 19 590 евро. Общо девет държави членки на ЕС остават под прага от 30 000 евро. Сред тях са Унгария, Латвия, Чехия, Португалия и Полша, където средните възнаграждения са под 25 000 евро. Естония, Гърция и Литва са малко над тази граница, но също остават под 30 000 евро. В номинално изражение държавите от Северна и Западна Европа доминират в горната част на класацията, докато Южна и Източна Европа се концентрират в долната.

Дания с 71 961 евро и Нидерландия с 69 028 евро допълват първата петица, като Норвегия също е близо с 68 420 евро. Сред петте най-големи икономики в Европа Германия е начело с 66 700 евро, непосредствено пред Обединеното кралство с 65 340 евро. Франция, Италия и Испания обаче изостават значително с 45 964 евро, 36 594 евро и 32 678 евро. Така средните възнаграждения в Германия и Обединеното кралство са над два пъти по-високи от тези в Испания. Австрия, Белгия, Ирландия, Финландия и Швеция също остават над границата от 50 000 евро годишно.

В другия край на класацията Словакия отчита най-ниските годишни заплати в ЕС – 19 590 евро. Общо девет държави членки на ЕС остават под прага от 30 000 евро. Сред тях са Унгария, Латвия, Чехия, Португалия и Полша, където средните възнаграждения са под 25 000 евро. Естония, Гърция и Литва са малко над тази граница, но също остават под 30 000 евро. В номинално изражение държавите от Северна и Западна Европа доминират в горната част на класацията, докато Южна и Източна Европа се концентрират в долната.

Експерти от Международната организация на труда, цитирани от Euronews Business, посочват, че разликите в заплащането в Европа се определят основно от три фактора – производителността и икономическата структура, институциите на пазара на труда и разходите за живот. Държавите с развити сектори с висока добавена стойност, като финанси и технологии, обикновено предлагат по-високи заплати. Силните профсъюзи и колективното договаряне също оказват влияние, а по-високите цени на живот често водят до по-високи номинални възнаграждения.

По този показател средните годишни брутни заплати варират от 38 118 в Словакия до 106 532 в Швейцария. Германия, Люксембург и Нидерландия надхвърлят 90 000, а Дания и Норвегия ги следват отблизо. При сравнение между номиналните стойности и тези по ППС Турция отчита най-голям напредък, като се изкачва от последното до 18-ото място, а Германия се придвижва от седмо до второ място. Най-сериозни спадове бележат Исландия и Естония. Данните се отнасят за служители на пълен работен ден в избрани индустриални сектори, като не включват земеделие, публична администрация, образование и здравеопазване. Освен това различията в данъците върху доходите в Европа означават, че нетните възнаграждения често се различават значително от брутните.