Това тяхното вече не прилича на християнство, а на политически фундаментализъм. И… имената Джон Уиндъм и Стивън Кинг някак си ми идват на ум…
Тук някъде можем да изровим (изпод купищата демонстративна псевдо-религиозна помпозност и оранжев тен) най-голямата ирония. Учението на Христос е пълно със смирение, милост, грижа за слабия, предпазливост към лицемерието и подозрение към онези, които обичат ДА СЕ ПОКАЗВАТ ПУБЛИЧНО като „праведни“.
А новият политически религиозен стил в Америка често прави точно обратното. Кое е обратното ли? Ами облича властта в измислена „святост“ и се опитва да изкара всеки несъгласен (или просто опонент) за „грешник“; държавата е станала трибуна за някакво морално самообожествяване.
Историята познава този „жанр“. Държава, която започва да говори от името на Бога, много бързо започва да…
… наказва от/в името на Бога.
После вече няма политика, има ерес. После няма опозиция, а има врагове на вярата. Няма граждани… има правоверни и неправоверни.
Разбира се, САЩ не са Афганистан, но посоката на мислене… държавата да се слива с религиозната идентичност, властта да се представя като Божи инструмент, а политиката да се облича като духовна битка, е опасно позната, нали?
И докато Америка си играе на християнска крепост, големият приятел на Тръмп, мистър Путин, прави друг интересен завой: Русия обявява, че ще изгражда „пълноценно партньорство“ с режима на талибаните в Афганистан.