САЩ нещо все повече започват да приличат на държава, която бърка вярата с властта, молитвата с пропагандата и християнството с предизборен инструмент… нещо като държавите, на които именно те се подиграват колко са „фанатични“. Ако повече хора в Белия дом бяха чели Библията с разбиране, може би щеше да им остане спомен в главата за треската в окото на брата ти и гредата в твоето собствено, дето не я виждаш.
Защото нито е първата проява в такава показна крайност, нито ще е последната. А именно в Библията пише да се молиш в тайното на сърцето си, а не пред хората – да се показваш и да демонстрираш, да се перчиш с религиозност.
… към Путин тонът му остана странно уважителен.
В света на Тръмп почти всеки може да бъде наритан публично. Освен един човек в Кремъл, който явно винаги заслужава специално отношение.
А сега – малко Made in Китай.
…
__________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.
Белият дом ще бъде домакин на деветчасов християнски молитвен фестивал. Самият Доналд Тръмп няма да присъства, но ще изпрати предварително записано послание. На събитието се очакват министри от кабинета му, председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън и евангелистки проповедници.
А водещият съветник на Белия дом по религиозните въпроси Паула Уайт-Кейн обяснява, че събитието било за „историята и основите“ на американската нация, изградена „върху християнските ценности и Библията“.
Малка скоба тук… ей така – за припомняне на фона, на който всичко това се случва: Джей Ди Ванс каза, че папата(!) трябва да внимава, като говори за богословие; а тексаски пастор заяви, че Тръмп разбира Библията по-добре от папата. Затваряме скобата. И сега – обратно при деветчасовия молитвен маратон.
На пръв поглед – молитва… на втори – молитва на ДЪРЖАВНА сцена (в държава, в която няма официална религия и се гордее със свободата и разделението на държава и църква!).
На трети поглед – много неприятен въпрос хрумва в главите на хората: кога точно християнството в САЩ започна да се превръща от лична вяра в политическа униформа?
Не, не, не!, чакай; проблемът не е, че хората се молят. Проблемът е, когато държавата започне да режисира молитвата като спектакъл на властта. Мисля, че схващаме разликата?...
Това тяхното вече не прилича на християнство, а на политически фундаментализъм. И… имената Джон Уиндъм и Стивън Кинг някак си ми идват на ум…
Тук някъде можем да изровим (изпод купищата демонстративна псевдо-религиозна помпозност и оранжев тен) най-голямата ирония. Учението на Христос е пълно със смирение, милост, грижа за слабия, предпазливост към лицемерието и подозрение към онези, които обичат ДА СЕ ПОКАЗВАТ ПУБЛИЧНО като „праведни“.
А новият политически религиозен стил в Америка често прави точно обратното. Кое е обратното ли? Ами облича властта в измислена „святост“ и се опитва да изкара всеки несъгласен (или просто опонент) за „грешник“; държавата е станала трибуна за някакво морално самообожествяване.
Историята познава този „жанр“. Държава, която започва да говори от името на Бога, много бързо започва да…
… наказва от/в името на Бога.
После вече няма политика, има ерес. После няма опозиция, а има врагове на вярата. Няма граждани… има правоверни и неправоверни.
Разбира се, САЩ не са Афганистан, но посоката на мислене… държавата да се слива с религиозната идентичност, властта да се представя като Божи инструмент, а политиката да се облича като духовна битка, е опасно позната, нали?
И докато Америка си играе на християнска крепост, големият приятел на Тръмп, мистър Путин, прави друг интересен завой: Русия обявява, че ще изгражда „пълноценно партньорство“ с режима на талибаните в Афганистан.
Сергей Шойгу говори за прагматичен диалог, сигурност, търговия и култура; Москва вече е извадила талибаните от списъка си с терористични организации, нали помните?
Едните превръщат Белия дом в сцена за религиозен спектакъл. Другите прегръщат талибаните като партньор. Нищо чудно, че така добре се разбират.
Да, Тръмп се подиграва на съюзници; опитва се да унижава партньори, да руши традиционните отношения на САЩ към Западния свят и да се държи с Европа като с досаден наемател, който е закъснял с парите, но към Путин…
Паралелно с всичко това иронията в живота на Тръмп някак си го накара да се изправи и пред посещение в Пекин. Посещение, да. Той отиде, не дойдоха при него, той отиде на крака, не обратното. Дори не беше на неутрална територия. Доприпка на гости.
Посещението на Тръмп в Пекин изобщо не изглежда като бляскав момент на американско лидерство. Самият факт, че американският президент отиде на крака при Си Дзинпин, а не обратното, не и на неутрална територия, а в Пекин…
Дипломацията е пълна със символи. А този символ не изглежда като „Америка води света“, а като „Америка отива да чуе условията“.
Китайският лидер вече говори открито. Според китайските държавни медии, цитирани от BBC, Си е предупредил за възможен „конфликт“ със САЩ заради Тайван, който нарича най-важния проблем в китайско-американските отношения. Той казва, че ако въпросът не бъде управляван правилно, двете страни могат да се сблъскат или дори да влязат в конфликт(!!!).
Преведено от дипломатически: Китай казва какво иска. И предупреждава какво може да стане, ако САЩ се противопоставят.
А как реагира Тръмп? На въпрос дали е обсъждал Тайван, той отговаря с общи приказки за Китай като „страхотно“ и „красиво“ място. При повторни въпроси за Тайван – мълчание. В същото време САЩ имат задължение по американско законодателство да предоставят на Тайван средства за самозащита, а Пекин не изключва употреба на сила срещу острова.
Снишаване, снишаване, снишаване…
Да подредим сега картинката:
Вътре – религиозен театър. Навън – дипломатическо снишаване.
Към слабите – ръмжене. Към силните – усмивка.
Към Европа – високомерие. Към Путин – уважение. Към Китай – „страхотно място, невероятно“.
Империята на Тръмп май е започнала да губи увереност, но не и позата си.
И може би вече знаем кой е новият „Голям играч“ в световната геополитика. Не, не е този, който говори най-шумно. Нито този, който си прави молитвени фестивали в Белия дом и пуска предварително записани послания до вярващите, докато се пази от неудобните въпроси.
А този, при когото другите отиват на крака.
Китай.
Не се заблуждавайте – САЩ все още са достатъчно силни, че да могат да създават проблеми навсякъде по света. Включително проблеми, които да отклоняват вниманието от други проблеми. Човешките животи и съдби са цена, която Оранжевия е напълно готов да плати.
А сега става още по-опасно, защото държавата му (която доскоро беше световен лидер) започна да компенсира външната си слабост с вътрешна идеологическа истерия. Това докарва много откачалки близо до властта. Откачалки, които стават съветници.
Когато не можеш да изглеждаш силен пред Пекин, се напъваш да изглеждаш „свят“ пред собствената си публика.
Само че Библията не е бронежилетка за геополитическа слабост. И Христос не е говорител на предизборен щаб за предстоящите междинни избори през ноември.
Ако Америка искаше наистина да бъде християнска в добрия смисъл, щеше да говори повече за смирение, справедливост, милост и истина. Вместо това все повече виждаме демонстративна религиозност, която много прилича на онова, срещу което самото християнство предупреждава: власт, облечена като праведност.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)