Пол Дейно за „Магьосникът от Кремъл“ и пропагандата като изкуство

Звездата от „Магьосникът от Кремъл“ Пол Дейно разговаря с главния редактор на ComingSoon Тайлър Трийс за най-новия си филм.

Дейно обсъди своя подход към героя, пресечната точка между изкуство и пропаганда и други теми. Филмът ще бъде пуснат ексклузивно по кината в Северна Америка на 15 май.

Тайлър Трийс: Няма да издавам спойлери, но обожавам финала на филма. Просто ми беше любопитно каква беше реакцията ти, когато прочете сценария и видя как завършва. Предполагам, че си се посмял, дори и само от шок.

Тайлър Трийс: Пол, огромно удоволствие е да разговарям с теб. Голям почитател съм на работата ти. Героят ти тук е вдъхновен от Владислав Сурков, но има и сатиричен елемент, а персонажът в крайна сметка е измислен. Какво проучване направи за тази роля? Подходи ли към нея сякаш играеш реална личност, или беше нещо по средата?

Пол Дейно: Определено нещо по средата. Преди съм играл реални личности и смятам, че тогава трябва да си по-точен в търсенето на техния специфичен дух, който да премине през теб. Тук сме на няколко крачки от Сурков. Ролята определено е частично вдъхновена от него. Но дори в книгата, която е прекрасна, героят на Баранов е различен от Сурков, включително и в предисторията си, което за мен като актьор е много важно, за да я проработя. Така изграждаш живота, тялото, гласа и всичко, което е направило този човек такъв, какъвто е. Как е стигнал до своята гледна точка? В този проект обаче беше изключително важно проучването да е наистина задълбочено. Не само защото се основава на истински събития, а и защото това е най-добрият начин да захраниш въображението си, за да влезеш в образа.

Тайлър Трийс: Исках да те попитам за предисторията, защото ми се стори много интересна. Той е провален драматург, започва като творец, а след това се превръща в пропагандист. Във филма е заложена интересната идея, че пропагандата е форма на изкуство. Какво те заинтригува най-много в този аспект?

Пол Дейно: Добре казано, защото това само по себе си е наистина интересно. Да, според мен това е голямо падение – да преминеш от работа в театъра към риалити телевизия, а след това към политиката по начина, по който го прави той, възприемайки света като сцена, а реалността – като форма на изкуство, която можеш да моделираш. Всъщност е доста обезпокоително. Но мисля, че вече сме виждали тези тактики по целия свят. В този смисъл не гледам на този филм просто като на филм за Русия или Путин. Мисля, че това е филм за съвременната политика и съвременната власт.

Пол Дейно: Интересното е, че това не беше краят, когато прочетох сценария за първи път. Това беше финал, който Оливие измисли по-късно, по-близо до снимките. Веднага харесах промяната. Сметнах, че е наистина важна, защото един от рисковете, които поемаш, правейки филм за каквато и да е тема или личност, е естествената митологизация, която произтича от самия факт, че има филм по темата. Затова мисля, че добавянето на този край от Оливие, който е различен от книгата, помага да се изясни гледната точка на филма за публиката, което според мен е наистина важно при тази тематика.