Още от появата на първите кадри от предстоящия филм на Кристофър Нолан, „Одисея“, някои поставиха под въпрос неговата историческа достоверност.
Наскоро режисьорът коментира защо филмът изглежда избягва стриктното придържане към точността и както повечето решения във филмите му, това вероятно ще направи продукцията по-добра, пише Coming Soon.
Както режисьорът вече е отбелязал, желанието му с „Одисея“ не е да пресъздаде книгата на Омир едно към едно, а да изследва мита зад историята.
При превръщането на този мит във филм не е никак странно, че Нолан използва визии и актьори, които мнозина не са очаквали, защото те служат на конкретната история, която той разказва.
В скорошно интервю за списание „Тайм“ Нолан засегна някои от най-големите си адаптационни решения, включително анахроничните брони. След излизането на първия тийзър трейлър някои критикуваха вида на доспехите във филма, включително тези на Агамемнон (Бени Сафди), който носи нетрадиционна и много по-голяма броня в сравнение с всички останали.
Макар мнозина да смятат, че Нолан не е направил задълбочено проучване, истината е точно обратната. Режисьорът говори за епохата, в която се развива действието – самия край на Бронзовата епоха, когато Гърция е напът да навлезе в своите „тъмни векове“. Критиците твърдяха, че броните от този период би трябвало да са много по-светли, но Нолан оспори тази теза.
„Съществуват микенски ками, изработени от почернен бронз. Теорията е, че вероятно са можели да почернят бронза в онези дни. Вземате бронз, добавяте повече злато и сребро към него и след това използвате сяра. При Агамемнон, Елън [Мирожник], нашият дизайнер на костюми, се опитва да покаже колко извисен е той спрямо всички останали. Това се постига чрез материали, които биха били изключително скъпи“, каза Нолан.
Нолан обясни и много от другите си решения, като ги сравни с начина, по който Омир е разказал историята на „Одисея“. Според него разказът на Омир също включва описания на живота в тогавашна Гърция, въпреки че събитията от „Одисея“ са се случили стотици години по-рано. За режисьора това е просто продължение на традицията да се използват различни идеи за завършване на една история.
„Най-старите изображения на омировите герои обикновено ги представят по начина, по който са живели хората по времето на Омир. Така че има доста силен аргумент да се представят нещата по този начин, защото така първата публика е възприела историята“, казва той.
)