ЕСПЧ с две осъдителни решения срещу България за антиромска реч на Валери Симеонов

Българският хелзинкски комитет осигури правната помощ и представителство на жалбоподателите по делото Будинова и Исаев срещу България.

Делото Будинова и Исаев срещу България е заведено от двама ромски журналисти и активисти по повод изказвания на Валери Симеонов, произнесени от парламентарната трибуна в периода 2014–2015 г.

В решението си по второто дело Асенов срещу България ЕСПЧ критикува и подхода на Върховния административен съд по това национално производство.

Съдът подчертава, че когато народни представители правят изявления, които противоречат на демократичните ценности на Европейската конвенция за правата на човека, тези изявления подлежат на слаба, а понякога и на никаква защита.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе с две осъдителни решения срещу България за антиромска реч на омразата, която е останала несанкционирана от националните съдилища по делата Будинова и Исаев срещу България и Асенов срещу България, съобщава Българският хелзинкски комитет.

И двете се отнасят до антиромска реч, произнесена от крайнодесния политик и народен представител Валери Симеонов от трибуната на Народното събрание на 17 декември 2014 г.

В тях ромската общност е представена чрез обобщаващи и враждебни внушения за престъпност, беззаконие, злоупотреба със социални помощи и отказ от изпълнение на граждански задължения. Срещу тези изявления двамата подават иск по реда на Закона за защита от дискриминация пред Районен съд – Бургас. Първоинстанционното решение на българския съд осъжда Симеонов, но в последствие то е отменено от по-горните български инстанции.

Окръжният съд в Бургас се произнася, че двамата ищци не са доказали дори косвено, че изказванията на Симеонов са им създали враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. От самото съдържание на изявленията, твърди в мотивите си Окръжният съд, не може да се породи презумпция, че обществената среда за ищците се е влошила. В последващото си решение Върховният касационен съд допълва, че ищците дължат да докажат конкретни негативни последици в личната си сфера, например отказ да бъдат назначени на работа, отказ на достъп до стоки и услуги и други подобни.

С днешното си решение Европейският съд по правата на човека приема, че България не е изпълнила задължението си да защити жалбоподателите от дискриминационна реч, която засяга тяхното достойнство и личен живот като членове на уязвима етническа общност. Съдът подчертава, че неблагоприятното и уязвимо положение на ромите в България изисква борба с негативните стереотипи спрямо тях. Противно на това Симеонов изполва техники за публично говорене, целящи да събудят негативни емоции у слушащите го, като посочва скорошни конкретни престъпления, където извършителите са определени като роми.

Противно на българските съдилища, ЕСПЧ не отдава значение на това, че Симеонов говори за „част от циганския етнос“. Напротив, Съдът отбелязва, че обобщителните фрази (напр. „нашите мургави сънародници“), както и това, че принципно не може да се очаква слушателите на такава емоционална реч да правят внимателен анализ на всяка отделна дума, запазват общия дискриминационен характер на изявленията.

ЕСПЧ приема, че Бургаският окръжен съд и Върховният касационен съд напълно са пропуснали да направят преценка дали изказванията са засегнали правото на жалбоподателите на личен живот и достойнство. Затова и изобщо не са стигнали до въпроса как да се съпоставят това право на жалбоподателите и свободата на изразяване на Симеонов.

Решението потвърждава, че когато публични фигури използват политическата трибуна, за да разпространяват расистки стереотипи, националните съдилища не могат да се ограничат до формално позоваване на свободата на изразяване. Те са длъжни да направят реална преценка на съдържанието, контекста, автора, обхвата и въздействието на подобна реч. Нарушението произтича не от самите изказвания на Симеонов, а от отказа на българските съдилища да осигурят ефективна защита на жалбоподателите срещу тези изказвания.

Решенията от днес са продължение на вече установената практика на ЕСПЧ от 2021 г. по делата Будинова и Чапразов срещу България и Бехар и Гутман срещу България, в които Съдът прие, че България не е осигурила ефективна защита срещу реч на омраза и тежко стереотипизиране на малцинствени групи.