Половината мотоциклетисти не плащат "Гражданска отговорност"

Застрахователите съобщават, че от 2020 г. насам Гаранционният фонд е изплатил близо 2 млн. евро по щети, причинени от незастраховани мотоциклети.

За сериозен проблем със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на мотоциклетистите алармираха от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Те твърдят, че при моторите има изключително висок дял на прекратените полици поради неплатени разсрочени вноски.

"По данни на пазара над половината полици за мотоциклети през последните пет години са били прекратени предсрочно.  Част от тези превозни средства впоследствие продължават да участват в движението без валидна застраховка, а щетите, причинени от тях, се покриват от Гаранционния фонд", се посочва в становище на АБЗ.

Становището на застрахователите бе публикувано в деня, в който близо 80 мотоциклетни клуба обявиха, че организират национален протест на 15 март срещу повишението на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" от април. Мотористите са недоволни от увеличение на застрахователните премии за мотоциклетите, което в много случаи надхвърля 80%. Те настояват за замразяване на цените на „Гражданска отговорност“ за мотоциклетите до извършване на пълна проверка дали повишението им е обосновано. Освен това мотоклубовете искат въвеждане на специален режим „Гражданска отговорност на мотоциклетиста“, който да позволява възможност за сезонни, краткосрочни и разсрочени застраховки. Друго тяхно искане е застрахователите да прилагат принципа "бонус-малус", който да отчита реалния рисков профил на водача.

Сдружения на автомобилните превозвачи също готвят национален протест срещу драстичното и синхронно повишение на цената на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за тежкотоварните превозни средства. Първоначално протестът им бе обявен за 8-ми май - първият работен на ден на новото Народно събрание, но впоследствие отменен за тази седмица.

В отговор от АБЗ днес посочват, че цената на „Гражданска отговорност“ не е административна такса, а застрахователна премия, която трябва да отразява реалния риск и очакваните обезщетения. И напомнят, че българските застрахователи работят в рамките на общ европейски режим, при който застраховка, сключена в България, покрива движението в целия Европейски съюз. Това означава, че при инциденти в други държави членки разходите за ремонти, медицински услуги и обезщетения могат да бъдат значително по-високи от тези у нас.

По данни на системата „Зелена карта“ сред 47 страни членки на системата България е на осмо място по щети, причинени от български превозни средства в чужбина. А по данни на КФН честотата на щетите при тежкотоварните автомобили над 5 тона е около девет пъти по-висока от тази при леките автомобили, а средната щета е приблизително три пъти по-голяма. За периода 2020–2025 г. средният размер на щетите при тези превозни средства е нараснал с над 50%, в синхрон с общото ниво на инфлация в Европа, посочват от АБЗ.

В становището си те отбелязват, че през последните години застрахователните пазари в редица европейски държави преминават през сходен ценови натиск заради ръста на разходите за резервни части, сервизни услуги, труд и обезщетения. Наред с това, по данни на КФН, през 2025 г. приходите по „Гражданска отговорност“ у нас са се увеличили с около 3%, докато изплатените обезщетения са нараснали с над 31%, което сериозния натиск върху системата.