Древната картофена диета на населението в Андите е довела до генетични промени, които се запазват и днес сред потомците на инките в Перу, съобщава БТА, позовавайки се на изследване. То е публикувано в сп. Nature Communications.
Проучването обхваща генетични данни на над 3700 души от 85 популации в Америка, Европа, Африка и Азия, включително 81 души, които са от перуанските Анди.
Картофът е култивиран в Андите преди между 6000 и 10 000 години и по-късно е разпространен по света след испанското завладяване на империята на инките през XVI век, припомня още Ройтерс.
Учени са установили, че жители на Андите, които говорят езика кечуа, притежават необичайно голям брой копия на гена за амилаза (AMY1), свързан с разграждане на нишестето. Средно те имат около 10 копия на гена, което е с две до четири повече в сравнение с други популации по света.
Изследователите смятат, че тази генетична адаптация е възникнала преди хиляди години, когато местните народи култивират картофа и той се превръща в основен източник на храна в региона. Генът AMY1 контролира производството на ензима амилаза, който подпомага разграждането на нишестето. Според учените хората с повече копия на гена вероятно са усвоявали по-ефективно богатата на нишесте храна и са имали еволюционно предимство, отбелязва Ройтерс.
)