"Състоянието на финансите в страната е адекватно, имайки се предвид ситуацията, в която се намираме", каза Клисурски.
Държавният дълг към края на 2025 г. е достигнал 29,9% от БВП, нараствайки от 23,8% през 2024 г.
Министърът посочи, че са предприети мерки за неговото ограничаване, включително намаляване на капитала на Българската банка за развитие (ББР), за да не стоят излишни пари по сметки, които само увеличават дълга.
Парламентът изслушва служебния министър на финансите Георги Клисурски относно актуалното финансово състояние на държавата.
Предложението е внесено от председателя на парламентарната група на "Прогресивна България" Петър Витанов.
То включва предоставянето на информация за разполагаемостта по сметките, възможностите за разплащания на текущи и капиталови разходи в средносрочен план, размера на дефицита и на вътрешния и външния дълг, риска от забавяния на плащания към общини, както и риска от забава при разплащания, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и ефекта им към възможността за разплащания от страна на държавата по текущи и капиталови разходи.
“Най-важната задача е приемането на бюджета за 2026 г. Той ще определи как ще завърши годината и как ще еволюират държавните финанси. Това е както право на новото правителство, така и отговорност и една от най-важните задачи”, изтъкна той.
Към 30-ти април тази година размерът на фискалния резерв е 6,8 милиарда евро, което по думите на Клисурски е “сравнително високо ниво”. “Тоест, пари в държавата към момента има”, отбеляза министърът.
Приходите в бюджета към края на април 2026 г. общо в консолидираната фискална програма са 14,1 милиарда евро. “Това е с 1 милиард и 500 милиона евро повече от същия период на миналата година или 11% увеличение. Инфлацията е около 4% и има и реален растеж на икономиката. Има и подобряване на събираемостта. ”, обобщи Георги Клисурски.
За разходите той обясни: "В удължителния бюджет е разписано, че разходите остават на същите нива като съответния месец на миналата година, но всъщност има изключение за всички приети закони на Народното събрание. Например, минималната работна заплата се увеличава, пенсиите се увеличават, заплатите в МВР се увеличават, заплатите на учителите се увеличават. От една страна удължителният закон казва, че разходите трябва да са колкото през същия месец на миналата година. От друга страна - има други приети от парламента нормативни актове, които задължават извършването на по-високи разходи".
Той отговори и на въпроса защо дефицитът расте, въпреки по-високите приходи. И на този как е настъпило объркването около него. "Дефицитът по консолидираната фискална програма към края на април 2026 г. е 1,75 милиарда евро или около 1,4% от БВП. За април, неговото увеличение е около 220 милиона евро. Към края на март беше 1,5 милиарда. Тоест, от 1,5 милиарда в края на март, с около 250 милиона евро увеличение през април, стана 1,75 милиарда към края на април. Доста хора казаха, че едва ли не съм подал информация, която сега ви изненадва по отношение на априлския дефицит. По консолидираната фискална програма действително дефицитът през април нарасна с около 220 милиона евро. Това, което аз казах миналата седмица, беше по отношение на държавния бюджет. Държавният бюджет (става въпрос само за месец април) имаше 2,5 милиарда приходи и 2,5 милиарда разходи и трансфери. Затова казах, че дефицитът по държавния бюджет за април е 0, което е абсолютно вярно”, каза Клисурски.
“Ще обясня каква е разликата между държавния бюджет и консолидираната фискална програма, откъдето всъщност идва разликата в данните. Държавният бюджет е една част от цялата консолидирана фискална програма. Тя затова е консолидирана, тъй като, освен държавния бюджет, включва и бюджета на НЗОК, ДОО и бюджетите на всички 265 общини в България и всички европейски средства в страната. Така че, да, през април успяхме за това, което зависи от Министерски съвет, държавният бюджет да бъде 0 на 0 за месеца, но в НОИ, НЗОК, общините и европейските средства е натрупан допълнителен дефицит за април от около 220 милиона евро”, поясни министърът.
Клисурски отговори и на въпроса защо дефицитът е по-висок от този в предходни години. “Освен факторите по социалните плащания, най-вече инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост изискват доста допълнителни разходи. ПВУ е инструмент с период 2022-2026 г. По-конкретно, завършва до 31-ви август 2026 г. От 2022 г. До 31-ви декември 2025 г. инвестициите, които реално са разплатени по ПВУ, са 11% от всички инвестиции, които трябва да бъдат направени в българската икономика. 89% от всички инвестиции остават за 2026 г. Те трябва да бъдат разплатени до 31-ви август т.г. Най-важната, според мен, причина е, за да модернизираме и възстановим българската икономика, каквато беше и цялата идея на този механизъм. Следователно, когато трябва да се направят 4 милиарда евро допълнителни еднократни разходи за дадена година донякъде е нормално това да оказва натиск върху дефицита. Това е, което виждаме през първите 4 месеца на годината”, отбеляза служебният министър на финансите.
По отношение на общинската инвестиционна програма, Клисурски докладва, че от заложените 460 милиона евро по удължителния бюджет вече са разплатени над 345 милиона евро, или 75%, а в следващите дни ще бъдат преведени още одобрени средства през ББР.
)