ДБ внася 6 законопроекта и предложение за създаване на комисия за “Осемте джуджета” и “Нотариуса”

От пресцентъра на коалицията споделят подробности за внесените предложения:

Изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с нови критерии за избор на ВСС

Ролята на прокуратурата при участието ѝ в граждански или административни дела е ограничена до защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.

Изменение и допълнение на Закона за ДДС в улеснение на малкия бизнес

В мотивите се посочва, че честите промени в прага създават несигурност за бизнеса, а предложеното увеличение ще внесе предвидимост и по-стабилна среда. България остава и под средните нива в ЕС, където редица държави прилагат по-високи прагове.

Изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците за намаляване на продуктовите такси

Изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване за изпращане на смс-и за медицински услуги

Със законопроекта отпадат здравноосигурителните книжки и други документи, които съдържат на хартиен носител същата информация, налична в електронни регистри.

Изменение и допълнение на Закона за НСО за падне на охраната на Пеевски и Борисов

Връща се транспортното осигуряване от НСО на дейността на администрацията на президента, което бе отменено миналата година.

Изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки за провеждане на търгове и от частните болници

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки цели да въведе повече прозрачност и контрол при разходването на публични средства в здравеопазването.

Парламентарна комисия за “Осемте джуджета” и “Нотариуса” за разплитане докарай на престъпните мрежи в съдебната власт

На старта на работата на 52-ото Народно събрание “Демократична България” внася шест законопроекта и един проект за решение за създаване на временна парламентарна комисия.

Законопроектът цели гаранции за независимост от политическо влияние при работата на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Той предвижда и ограничаване на правомощията на прокуратурата извън наказателния процес, в съответствие с приетите промени в Конституцията през 2023 г.

Гаранциите за деполитизация при избора на членове на ВСС от парламентарната квота се осъществяват по няколко направление: 1) За първи път се създава възможност предложения за номиниране на кандидати да могат да правят Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети в университети, отговарящи на определени условия (равнопоставено с народните представители); 2) Предложения за номиниране на кандидати ще могат да правят чрез народен представител и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, които най-малко 5 години са работили активно и имат доказан опит в областта на съдебната реформа, на превенцията на корупцията или в сферата на медийния плурализъм; 3) Създава се изискване за политическа и партийна неутралност на кандидатите за членове, която се проверява и за 5-годишен период назад. 4) Ще се иска информация от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства дали е имало неправомерно прилагане на сересета спрямо кандидатите, както и справки от Комисията за противодействие на корупцията.

Като гаранция за независимостта при упражняването на кариерните и дисциплинарните функции на ВСС и с оглед независимостта на самите магистрати се предлага оспорването на решенията на кадровия орган да се извършва пред смесени състави от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд.

Надзорът за законност на прокуратурата се ограничава само до предприемане на действия за оспорване пред съд на законосъобразността на актовете, изрично посочени в закон, което се вписва в логиката на демократичното управление под върховенството на правото. Прокурорската дейност по следене за спазване на законността в областта на административния процес намира проявление в това да се обоснове и докаже незаконосъобразността на протестирания административен акт, чиято отмяна прокурорът е поискал.

Законопроектът предвижда увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 100 хил. лв. на 166 хил. лв. Целта е да се облекчат малките и микро предприятия, като се намали административната тежест върху тях и се създадат по-добри условия за стартиране и развитие на бизнес.

Промяната ще даде възможност на повече предприемачи да развиват дейността си без незабавното натоварване с изискванията на ДДС режима, особено в началния етап. Очаква се мярката да подобри конкурентоспособността и да насърчи създаването на нови компании.

С този законопроект се преминава от разрешителен към регистрационен режим на дейностите по оползотворяване на отпадъците, а част от контролните функции преминават от екоминистерството към НАП и митниците. Целта е да се осигури конкуренция на този пазар, тъй като настоящият режим създава сериозни пречки за навлизане на нови участници в него.

Въвежда се ново изискване за учредяването на организациите по оползотворяване - поне 51% от капитала им да бъде притежаван от фирмите, които пускат на пазара продукти, които след това стават отпадъци, подлежащи на разделно събиране и третиране. С това се цели ограничаване на лица без екологични ангажименти да контролират организациите по оползотворяване на отпадъците.

Премахва се продуктовата такса за моторните превозни средства. Целта на тази такса е да бъдат покрити разходите по оползотворяване на отпадъците, получени след като даден продукт престане да бъде използван. МПС-ата обаче са специфична категория продукти, чието разкомплектоване е икономическа дейност, носеща приходи, поради стойността на различни компоненти, съдържащи се в автомобила.

Със законопроекта се предлага въвеждане на задължително уведомяване по електронен път на осигурените лица за извършените спрямо тях медицински дейности. Това ще позволи ефективно докладване на отчетнени, но неизпълнени дейности, с които се неправомерно се разходват средства от бюджета на НЗОК.

Конкретната реализация на уведомленията следва да бъде уредена извън закона, като уведомленията могат да бъдат по телефона чрез sms, по електронна поща, чрез стандартни чат-приложения, както и през приложението Е-здраве (ако осигуреното лице е активирало такова).

Отпада охраната на народни представители от НСО в мирно време. Във време на война или при военно положение се осигурява специален режим на охрана на конкретни лица по решение на комисия, оглавявана от шефа на НСО, с членове председателя на ДАНС и главния секретар на МВР (както е и сега по този закон).

Целта на законопроекта е актуализиране на обхвата на охраняваните лица и съсредоточаване на капацитета на НСО върху задачи с по-висока степен на обществена значимост и риск. Тази промяна е обусловена от необходимостта охраната да бъде предоставяна при ясни и обективни критерии и при спазване на принципа на пропорционалност, така че да се намалят хипотезите на предоставяне на охрана по силата на законова презумпция, без индивидуализирана оценка на актуалната застрашеност и без връзка с конкретни рискови фактори.

В момента частните болници получават значителен ресурс чрез НЗОК, но не са задължени да провеждат обществени поръчки за лекарства. Това води до сериозни разлики в цените - по данни от разследвания, НЗОК губи над 100 млн. лв. годишно, а цените на едни и същи лекарства могат да се различават многократно между държавни и частни болници.

С предложените промени лечебните заведения, които използват публични средства, ще бъдат задължени да прилагат правила за конкуренция и прозрачност при покупките си. Целта е да се ограничат непрозрачните практики и да се намалят разходите, които в крайна сметка се поемат от всички граждани.

“Демократична България” предлага и проект за решение на Народното събрание за създаване на временна парламентарна комисия за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около бившия следовател Петьо Петров-Еврото, придобила обществена известност по случая „Осемте джуджета“ и на групата около Мартин Божанов-Нотариуса. Фокус на тоза изясняване трябва да са действията и бездействията на компетентните държавни органи по данни за нерегламентирано влияние в съдебната власт и правоохранителната система.

И по двата случая - “Осемте джуджета” и “Нотариуса”, се поставя въпросът дали части от съдебната и правоохранителната система са били използвани, пренебрегвани или обезсилвани по начин, който е позволил съществуването на неформални центрове на власт. Когато има публично известни данни за лица, които могат да осигуряват достъп, натиск, защита или влияние по дела и преписки, общественият интерес изисква да се установи не само дали конкретните твърдения са верни, но и как е било възможно подобни съмнения да останат без достатъчна институционална реакция в продължение на години.