Банките в еврозоната са затегнали допълнително кредитните стандарти през първото тримесечие на 2026 г., като тенденцията се очаква да се засили и през следващите месеци, показва последното проучване за банковото кредитиране (BLS) на Европейската централна банка, публикувано на сайта на институцията, информира БТА.
Основните причини са влошените очаквания за икономиката и по-ниската толерантност към риск от страна на банките.
Като допълнителен фактор се посочват геополитическата несигурност и високите цени на енергоизточниците, както и експозициите към енергоемки отрасли и региона на Близкия изток.
Сред най-големите икономики от еврозоната - Германия, Франция и Испания, се отчита затягане на стандартите, докато в Италия те остават без промяна.
При домакинствата тенденциите са разнопосочни.
Кредитните стандарти за жилищни кредити са се затегнали слабо (2 на сто), докато при потребителските кредити затягането е значително по-изразено (15 на сто) и надхвърля очакванията.
Основните фактори и тук са по-високите възприятия за риск и по-ниската склонност към поемане на риск от страна на банките.
Търсенето на жилищни кредити остава без съществена промяна, но се очаква рязък спад през второто тримесечие (минус 20 на сто).
В същото време нараства значението на секюритизацията като инструмент за освобождаване на капитал и поддържане на кредитирането.
Основните инвеститори в тези инструменти остават частните инвестиционни фондове, застрахователните дружества и пенсионните фондове.
Делът на банките, отчитащи затягане на стандартите за кредити към фирмите, достига 10 на сто, което е над историческата средна стойност и най-високото равнище от третото тримесечие на 2023 г. насам. Затягането е по-силно от очакваното и продължава тенденцията, започнала в средата на 2025 година.
Очакванията за второто тримесечие са за още по-изразено затягане – до нетен дял от 19 на сто.Паралелно с това банките съобщават за лек спад в търсенето на кредити от страна на фирмите (минус 2 на сто), което е в контраст с предходните очаквания за ръст.
Намалението се дължи основно на по-слабото търсене на финансиране за инвестиции, частично компенсирано от повишено търсене на оборотни средства, особено при малките и средни предприятия. За второто тримесечие се очаква по-осезаем спад на търсенето до минус 10 на сто.
При потребителските кредити вече се отчита осезаемо понижение (минус 11 на сто), обусловено от по-слабото потребление на дълготрайни стоки, по-ниското потребителско доверие и влиянието на лихвените проценти.Общите условия по кредитите също се затягат.
При фирмите това е второ поредно тримесечие на влошаване, като основен принос имат по-високите лихви и по-строгите изисквания за обезпечения. При потребителските кредити затягането продължава, докато при жилищните кредити условията остават като цяло стабилни.Делът на отхвърлените кредитни заявления се увеличава във всички сегменти, като най-силен ръст се отчита при потребителските кредити (14 на сто).Проучването показва също, че достъпът на банките до пазарно финансиране се е влошил, особено при дълговите ценни книжа и паричните пазари, като тази тенденция се очаква да продължи и през следващото тримесечие.
Банките отчитат неутрално въздействие на решенията на ЕЦБ за лихвените проценти върху нетния си лихвен доход през последните шест месеца, но очакват положителен ефект върху рентабилността в следващите периоди, главно чрез разширяване на маржовете.Като цяло резултатите от проучването очертават среда на по-предпазливо кредитиране, нарастващи рискове и отслабващо търсене, което поставя допълнителни предизвикателства пред икономическата активност в еврозоната.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)