По отношение на жертвите: да, руската армия дава значителни загуби (десетки хиляди убити и ранени), но редом с нея се бият и българските опълченци, особено при Шипченски битки!, където понасят тежки загуби И ИГРАЯТ КЛЮЧОВА РОЛЯ В ОТБРАНАТА.
И знаете ли каква е разликата? Разликата е, че за Русия това е една от многото войни в имперската ѝ политика, докато за българите това е екзистенциална борба за собственото ѝ съществуване.
Ако наистина е вярно, че Русия е действала единствено от добри чувства, остава въпросът защо след войната новоосвободената България започва съществуването си с дълг към същата тази „безкористна“ сила.
Май не е толкова „благотворителна акция“, а просто съвпадение на интереси: руската геополитика срещу Османската империя; наместване на новите сили и хоп!—нова голяма сила се намества да „държи“ задунайската провинция. Ако хулиганчето в училище ти взима джобните, а аз го изгоня, си ми благодарен. Ама, ако вместо него, аз почна да ти взимам джобните… какъв точно „освободител“ съм ти?
Русия е имала и други възможности да „освободи“ България. Те не започват през 1877 г. Защо не го е направила? Нали „братя“, нали „славяни“?
Още през XVIII и началото на XIX век руските армии вече достигат българските земи. И въпреки това, при договори като Кючуккайнарджийския (1774 г.) или Одринския (1829 г.), въпросът за българска държавност просто не стои на масата. Причината не е липса на шанс, а липса на приоритет. България се превръща в „кауза“ чак след като съвпада с руските стратегически интереси.
Ако Русия е действала само от добри чувства, възниква така малко неудобният въпрос защо тези „чувства“ отсъстват през предходните два века, когато руските армии вече достигат Балканите… М?
При договорите, които споменахме – Кючуккайнарджийския мирен договор и Одринския мирен договор, въпросът за българска държавност ПРОСТО НЕ СЪЩЕСТВУВА. Не е бил невъзможен. Ама не е бил изгоден.
Колко пъти в историята сте виждали благотворителност? Историята май си се движи от интереси. Нали? Интересите съвпаднали с една кауза и хоп!—тя внезапно е нагодена да изглежда като морална мисия.
Хайде да прескочим няколко години напред.
Ако руската политика към България беше водена единствено от „братска грижа“, Съединението от 1885 г. щеше да бъде естествено подкрепено, нали?
Вместо това Руска империя открито се противопоставя, изтегля офицерите си и на практика оставя България сама в навечерието на Сръбско-българската война.
После обаче следва победата при Сливница и о…! не просто военен успех, а кристално ясно доказателство, че българската държава може да съществува и без „покровители“.
Защо сме загубили един от най-добрите си държавници – Батенберг? И се е наложило да си търсим нов княз из Европа? Защото Русия много ни обича, нали?
Ами Стамболов? Стефан Стамболов плаща най-високата политическа цена за опита България да бъде независима от руснаците. След като скъсва с руското влияние и ориентира страната към Европа, се превръща във враг на руснаците, които виждат България като зона на контрол, а не като равноправен партньор.
Убийството му през 1895 г. е крайният резултат от сблъсъка с „братската обич“.
По времето на соца, когато нали образованието беше безплатно (щото сега понеже струва стотици хиляди…!) и всички бяха „изучени“, за Стамболов се учи, че е „диктатор“. Борис III е „фашист“. За хора като генерал Колев, генерал Владимир Вазов или Димитър Списаревски никой не се и сеща, че са съществували.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)