P.S. И все пак… чий е Крим?

___________

***

По-младите могат да питат родителите си какво са учили за генерал Колев или за брата на Иван Вазов, или за Списаревски, на когото дори враговете – американците – са свалили шапка за подвига и саможертвата.

…

P.S. И все пак … чий е Крим?

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

Малко ми е смешно да чета: „Една политическа общност… която я е страх да каже кой ни е освободил от турско робство“ баш от човек, който не смее да каже чий е Крим. А и като написах „баш“, клавиатурата ми се отплесна, та първо написах „Боташ“, ама после се поправих.

Ето ви го целия пост, в пълния му блясък (от 16 април):

„Една политическа общност, която трудно събира 7% обществена подкрепа, която се срамува от нашата история, от българското знаме, от думичката родолюбие и която я е страх да каже кой ни е освободил от турско робство, си мисли, че властта ѝ се полага по право и иска да управлява. Те много добре разбират, че не могат да спечелят изборите и затова от някакви измислени НПО-та изскочиха сигнали за социални мрежи и внушения, насочени към „Прогресивна България“, по които служебното правителство сезира Европейската комисия, да активира европейските механизми за защита от външни хибридни влияния.

Не е ясно дали тази общност осъзнава какво върши и че омаскарява България, че ние тук сме зависими от някакви влияния. Никой отвън не може да дойде и да ни каже за кого и за какво да гласуваме. Това решаваме тук, ние българите. На 19 април ще покажем на тази общност, че няма да стане по този начин“.

Сещате се на кого се приписва авторството. Аз лично мисля, че е писано от друг, но така или иначе точно това не е толкова важно. Това е PR линията, която го сложи на върха. Знаете и за кого е писано. Има думи и фрази „препратки“. Но е написано така, че да значи нещо между редовете и нищо конкретно. Класика. То, цялата му кампания беше такава.

Изключително много ме дразни фактът, че винаги тия гласове „забравят“ за саможертвата на Опълченците. На българите! На нашите прадеди.

Прескачат я. И отиват директно на колениченето пред Русия.

Русия води войната в рамките на собствената си геополитическа стратегия срещу Османска империя. ЗА ВЛИЯНИЕ НА БАЛКАНИТЕ, КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРОЛИВИТЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИТЕ СИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.

„Освобождението“ на България е реален резултат, но не е нито единствената, нито основната цел. Още след Санстефанския мирен договор и последвалия Берлински конгрес се вижда ясно, че съдбата на България е играчка в политиката на големите сили. Никакъв алтруизъм не струи тук. НИ-КА-КЪВ!

И чисто прагматично…

… Русия не си тръгва с празни ръце. Освен стратегическото влияние, което печели, България поема и около 10,5 милиона златни рубли разходи за руската окупационна администрация. Малко е трудно да наречем това „нищо в замяна“.

Платили сме си. Айде стига с благодарностите. Дали сме им ги. Под формата на злато.

По отношение на жертвите: да, руската армия дава значителни загуби (десетки хиляди убити и ранени), но редом с нея се бият и българските опълченци, особено при Шипченски битки!, където понасят тежки загуби И ИГРАЯТ КЛЮЧОВА РОЛЯ В ОТБРАНАТА.

И знаете ли каква е разликата? Разликата е, че за Русия това е една от многото войни в имперската ѝ политика, докато за българите това е екзистенциална борба за собственото ѝ съществуване.

Ако наистина е вярно, че Русия е действала единствено от добри чувства, остава въпросът защо след войната новоосвободената България започва съществуването си с дълг към същата тази „безкористна“ сила.

Май не е толкова „благотворителна акция“, а просто съвпадение на интереси: руската геополитика срещу Османската империя; наместване на новите сили и хоп!—нова голяма сила се намества да „държи“ задунайската провинция. Ако хулиганчето в училище ти взима джобните, а аз го изгоня, си ми благодарен. Ама, ако вместо него, аз почна да ти взимам джобните… какъв точно „освободител“ съм ти?

Русия е имала и други възможности да „освободи“ България. Те не започват през 1877 г. Защо не го е направила? Нали „братя“, нали „славяни“?

Още през XVIII и началото на XIX век руските армии вече достигат българските земи. И въпреки това, при договори като Кючуккайнарджийския (1774 г.) или Одринския (1829 г.), въпросът за българска държавност просто не стои на масата. Причината не е липса на шанс, а липса на приоритет. България се превръща в „кауза“ чак след като съвпада с руските стратегически интереси.

Ако Русия е действала само от добри чувства, възниква така малко неудобният въпрос защо тези „чувства“ отсъстват през предходните два века, когато руските армии вече достигат Балканите… М?

При договорите, които споменахме – Кючуккайнарджийския мирен договор и Одринския мирен договор, въпросът за българска държавност ПРОСТО НЕ СЪЩЕСТВУВА. Не е бил невъзможен. Ама не е бил изгоден.

Колко пъти в историята сте виждали благотворителност? Историята май си се движи от интереси. Нали? Интересите съвпаднали с една кауза и хоп!—тя внезапно е нагодена да изглежда като морална мисия.

Хайде да прескочим няколко години напред.

Ако руската политика към България беше водена единствено от „братска грижа“, Съединението от 1885 г. щеше да бъде естествено подкрепено, нали?

Вместо това Руска империя открито се противопоставя, изтегля офицерите си и на практика оставя България сама в навечерието на Сръбско-българската война.

После обаче следва победата при Сливница и о…! не просто военен успех, а кристално ясно доказателство, че българската държава може да съществува и без „покровители“.

Защо сме загубили един от най-добрите си държавници – Батенберг? И се е наложило да си търсим нов княз из Европа? Защото Русия много ни обича, нали?

Ами Стамболов? Стефан Стамболов плаща най-високата политическа цена за опита България да бъде независима от руснаците. След като скъсва с руското влияние и ориентира страната към Европа, се превръща във враг на руснаците, които виждат България като зона на контрол, а не като равноправен партньор.

Убийството му през 1895 г. е крайният резултат от сблъсъка с „братската обич“.

По времето на соца, когато нали образованието беше безплатно (щото сега понеже струва стотици хиляди…!) и всички бяха „изучени“, за Стамболов се учи, че е „диктатор“. Борис III е „фашист“. За хора като генерал Колев, генерал Владимир Вазов или Димитър Списаревски никой не се и сеща, че са съществували.

За сметка на това всички продажници, като Гошо Тарабата, са рисувани като супергерои и за тях се учи постоянно. Повечето измислици. Но важното е: ПОСТОЯННО! До най-малките детайли от измислените им образи.

Един куп лъжи и глупости в продължение на десетилетия. И резултатите са видими и днес.

И същите тия са седнали да реват, че им били пренаписвали историята?!...

Тоест, най-после виждаме истинската си история и те врякат от ужас, че крепостните селяни ще научат истината за „асвабадителите“…

Като казах „крепостни селяни“… чудили ли сте се защо в България имаше „жителство“? Ако не знаете какво е – питайте някой по-дърт. Или Google.

А колкото до мрънкането, че „служебното правителство сезира Европейската комисия, да активира европейските механизми за защита от външни хибридни влияния“.

Има цяла статия в EUvsDisinfo.eu със заглавие „Русия взема на прицел изборите в Унгария и България“.

Според анализа, прокремълски канали са провели координирана кампания за влияние върху изборите и в Унгария, и в България чрез дезинформация.

Основната линия е била да се подкопае доверието в изборния процес, като се разпространяват твърдения, че ЕС манипулира изборите и потиска „неудобни“ гласове.

Паралелно с това са използвани и по-широки пропагандни теми: страхове от ядрена заплаха и твърдения, че подкрепата на ЕС за Украйна удължава войната. Целта е двойна: да се делегитимират демократичните процеси в ЕС и ДА СЕ ОТСЛАБИ ОБЩЕСТВЕНАТА ПОДКРЕПА ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ.

1828–1829. По време на Руско-турската война (1828–1829) Русия окупира български земи, но с Одрински мирен договор не създава българска държава.

1877–1879. След Руско-турската война (1877–1878) Русия установява временно управление и прехвърля разходите му като дълг на България.

1879–1886. Силен руски контрол върху армията и администрацията в ранното княжество.

1886. Участие/влияние в държавния преврат в България срещу Александър I Батенберг.

1885–1886. Противопоставяне на Съединението на България; изтегляне на руски офицери преди Сръбско-българската война.

1887–1894. Конфликт с управлението на Стефан Стамболов. Стамболов е убит.

1944. Влизане на Червената армия; превратът на 9 септември 1944 поставя начало на съветски модел на управление. Окупация.

1944–1947. Масови политически репресии, Народен съд и елиминиране на опозицията под съветско влияние.

1946–1947. Установяване на комунистическа държава.

1947–1989. ПЪЛНА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И ВОЕННА ЗАВИСИМОСТ: членство в СИВ, членство във Варшавския договор, координирана външна политика и ограничен суверенитет. На границата българи убиват българи, които се опитват да избягат от народната република. Казва ти се каква музика можеш да слушаш, каква прическа можеш да имаш, как можеш или не можеш да си кръстиш детето, как да се обличаш, къде да ходиш и какви вицове може и не може да се разказват.

1968. Срамно участие на България (под съветско ръководство!) в потушаването на Пражка пролет в Чехословакия.

Има и още, но мисля, че и това стига за „пазителите на историята“, дето много внимават някой да не покаже истинската такава на драгия гласоподавател. На когото, изглежда, му липсваше крепостничеството, та се изсили с плонж на изборите и сложи соцносталгията на чело на държавата.