"Политико": Мадяр иска да върне Австро-Унгарската империя на картата

"Смятам, че това е в интерес на всяка страна, включително Австрия и Унгария", заяви Мадяр. "Затова се надявам, че ще успеем да постигнем напредък в тази насока."

Като ясен сигнал за тази стратегия Мадяр заяви, че първите му пътувания като нов лидер на Унгария в началото на май ще бъдат до Варшава и Виена.

"Всички ние сме държави с приблизително еднакъв размер и много общи интереси, а заедно бихме имали по-голяма тежест по отношение на гласовете", казва дипломатът.

За консервативното правителство на Австрия задълбочаването на връзките с Унгария отдавна е стратегическа амбиция.

Австрийските консерватори също виждат нова възможност сега, след като Орбан си отиде.

Новият лидер на Унгария иска да възроди влиянието на Централна Европа, като се опира на имперското ѝ минало. Новоизбраният унгарски премиер Петер Мадяр заяви, че ще задълбочи връзките със съседните държави, особено с Австрия, като се опира на силните икономически връзки и общата история, кореняща се в Австро-Унгарската империя от края на XIX век, пише "Политико".

"Някога споделяхме една страна, а Австрия е ключов икономически партньор на Унгария", заяви Мадяр след победата си над Виктор Орбан на унгарските избори по-рано този месец. "Бих искал да укрепя отношенията между Унгария и Австрия както по исторически, така и по културни и икономически причини."

Мадяр победи Орбан отчасти благодарение на обещанието си да възстанови отношенията на Унгария с ЕС, но той предвижда да направи това в рамките на един укрепен блок от централноевропейски държави, водени от съмишленици с десни възгледи, които според него споделят културна перспектива, икономически интереси и консервативни възгледи по всички въпроси - от миграцията до енергийната политика. С важното изключение на Полша, тези държави — разположени между Западна Европа и Русия — традиционно са проявявали по-голяма готовност да поддържат бизнес връзки с Москва.

Новият унгарски лидер вече публично очерта как би могъл да реализира своята визия за централноевропейски блок. На пресконференция по-рано този месец той предложи сливането на Вишеградската група — неформален съюз между Унгария, Полша, Чешката република и Словакия — с "формата Славков", рамка за сътрудничество, в която участват Австрия, Чешката република и Словакия.

"Посещението във Варшава има за цел обмен на опит по отношение на прехода към либерална демокрация", заяви Емил Брикс, бивш австрийски дипломат и историк, изследвал края на Австро-Унгарската империя. "Посещението във Виена е свързано по-скоро с европейската политика и с факта, че е необходимо да разработим свои собствени предложения отвътре, в рамките на този регион."

Австрийското правителство изглежда отворено към идеята. Висш австрийски дипломат, който пожела да остане анонимен, за да обсъди вътрешни разсъждения, заяви, че има вътрешна логика в укрепването на сътрудничеството между централноевропейските държави в рамките на ЕС по модела на Бенелюкс.

В началото на новия век, в навечерието на присъединяването към ЕС на няколко бивши комунистически държави, австрийските лидери предложиха подновяване на съюза с Централна Европа. Усилията в крайна сметка се провалиха, възпрепятствани от опасенията в Полша и Словения, че Виена се стреми да възстанови своята хегемония повече от 80 години след разпадането на Австро-Унгарската империя.

Сега по-уверена и просперираща Унгария предлага по-тесен съюз. Експертите казват, че и полските лидери, с нарастващата икономическа и военна мощ на страната си, вече не се чувстват заплашени от тази перспектива. Кабинетът на полския министър-председател не отговори на искането за коментар.

"Работихме в тясно сътрудничество с Орбан през 90-те години и винаги казвам, че младият Орбан със сигурност би бил един от най-големите критици на по-възрастния Орбан днес. Въпреки всички проблеми, с които се сблъскахме, успяхме да работим заедно по някои въпроси, но с течение на годините това стана все по-трудно и в крайна сметка невъзможно", заяви Райнхолд Лопатка, член на Европейския парламент от управляващата консервативна Австрийска народна партия.

Във Виена се очаква Мадяр да се опита да очертае обща позиция по въпроса за миграцията и да обсъди съдбата на Централноевропейския университет — който премести главния си кампус от Будапеща във Виена през 2019 г. след кампанията на Орбан срещу институцията — казва високопоставеният австрийски дипломат.

Двете държави вече са неразривно свързани в икономическо отношение. Австрия е вторият по големина инвеститор в Унгария след Германия с инвестиционен обем от над 11,7 млрд. евро. Около 134 000 унгарци работят в Австрия, като много от тях са пътуващи работници.

Австрийската национална банка заяви в доклад миналата година, че нарастващите търговски връзки със страните от Централна и Югоизточна Европа оказват стабилизиращ ефект върху австрийската икономика в момент на нарастваща търговска несигурност в световен мащаб.

Все пак между страните от Централна Европа продължават да съществуват съществени различия, които със сигурност ще затруднят усилията за изграждане на по-тесен съюз. По отношение на Украйна, например, Австрия и Полша активно подкрепят отпускането на допълнителна помощ от ЕС за тази изпаднала в беда страна. Макар че вече не се очаква Унгария под ръководството на Мадяр да възпрепятства помощта, както правеше Орбан, тя се присъединява към Чехия и Словакия в отказа си да подкрепи пакета от заеми на ЕС в размер на 90 милиарда евро за Киев. Страните имат и разминаващи се мнения относно присъединяването на Украйна към блока.

Въпреки тези различия, експертите твърдят, че сред страните от Централна Европа продължават да съществуват силни общи интереси, особено що се отнася до икономически инициативи и мащабни инфраструктурни проекти.

"Ако тези страни успеят да представят интегрирани предложения и проекти, които са координирани, това би укрепило позицията им по отношение на разпределението на средства и парите за кохезия от Брюксел", заяви Райнхард Хайниш, политолог от Университета в Залцбург.

Усилията на Мадяр за изграждане на централноевропейски алианс може би се коренят и в неговото разбиране за това как всъщност функционира властта в Брюксел. Новият министър-председател прекара близо десетилетие там като дипломат под ръководството на Орбан, преди да се раздели с популистката партия "Фидес" и да стане член на Европейския парламент с собствената си консервативна политическа сила "Тиса".

"По същество той е първият унгарски премиер, който напълно разбира как функционира брюкселската машина и тази на ЕС", казва Стефано Ботони, професор по източноевропейски въпроси в Университета във Флоренция. "И ако искаш да имаш по-голямо влияние в Брюксел, ако искаш да бъдеш противовес на големите [държави] — Франция, Германия — тогава трябва да обединиш силите си", допълва той.

"Ако тези страни успеят да представят интегрирани предложения и проекти, които са координирани, това би укрепило позицията им по отношение на разпределението на средства и парите за кохезия от Брюксел", заяви Райнхард Хайниш, политолог от Университета в Залцбург.

Усилията на Мадяр за изграждане на централноевропейски алианс може би се коренят и в неговото разбиране за това как всъщност функционира властта в Брюксел. Новият министър-председател прекара близо десетилетие там като дипломат под ръководството на Орбан, преди да се раздели с популистката партия "Фидес" и да стане член на Европейския парламент с собствената си консервативна политическа сила "Тиса".

"По същество той е първият унгарски премиер, който напълно разбира как функционира брюкселската машина и тази на ЕС", казва Стефано Ботони, професор по източноевропейски въпроси в Университета във Флоренция. "И ако искаш да имаш по-голямо влияние в Брюксел, ако искаш да бъдеш противовес на големите [държави] — Франция, Германия — тогава трябва да обединиш силите си", допълва той.