С оттеглянето на Виктор Орбан от европейския фокус – и вече оповестеното му отсъствие от предстоящата среща на върха на лидерите в Кипър – оптимизмът в Брюксел отстъпва място на несигурност и започва да възниква нов въпрос: какво остава от централноевропейския фронт на съпротивата и кой сега ще заеме това място?
В този нов сценарий се открояват две фигури, които, макар и да не притежават политическото влияние на унгарския лидер, поддържат позиции, които смущават Брюксел: словашкият премиер Роберт Фицо и чешкият премиер Андрей Бабиш.
„Никога не съм срещал толкова твърд защитник на суверенитета и националните интереси на страната си като унгарския премиер“, заяви Фицо.
В продължение на години Унгария е епицентър на евроскептична ос в ЕС, като Будапеща действа като основен фокус на съпротива срещу определени политически линии на ЕС. Вътрешните борби, загубата на съюзници в Съюза и преконфигурирането на съюзите обаче постепенно ерозират централната ѝ роля. Но напускането на Орбан от ЕС не означава край на напрежението.
Под негово ръководство Словакия засили съюза си с Будапеща: и двете правителства поддържат тесни отношения с Москва дори по време на агресивната война в Украйна, противопоставят се на пакетите от санкции и продължават да купуват руски петрол и газ, освен това влизат в повтарящи се сблъсъци с институциите на ЕС по отношение на върховенството на закона, пише в свой материал La Razon.
От друга страна, завръщането на Бабиш на преден план в чешката политика съживи спомените за лидерство, критично настроено към институциите на ЕС, макар и с различен профил. Магнатът, който в миналото заемаше по-проевропейски позиции, постепенно се сближи с Орбан в рамките на политическата група „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент. Той също подкрепя унгарския лидер, на когото отдава заслуга за защитата на Европа, основана на автономността на държавите членки и конкурентоспособността. След завръщането си начело на власт Прага намали помощта за Украйна и се дистанцира от ключови инициативи на ЕС, като например съвместния заем за Киев, въпреки че поддържа по-конвенционална позиция спрямо Русия, отколкото Унгария или Словакия.
Кабинетът на Бабиш включва и крайнодесни сили, критични към НАТО, и започна да прокарва мерки, които предизвикват безпокойство в Брюксел: от опити за обръщане на политиките за декарбонизация до реформи на обществените медии и по-голям контрол върху неправителствените организации – инициативи, които неговите противници смятат за вдъхновени от унгарския и словашкия модел.
Това, което се очертава, не е толкова сплотен блок, а по-скоро разпръснати огнища на съпротива, които вече не се въртят около един-единствен лидер като Орбан. Вишеградската група в този смисъл изглежда по-фрагментирана от всякога. Напускането на Орбан обаче не слага край на евроскептицизма на Изток, но го прави по-труден за прогнозиране. Без лидер, който да определя курса, Брюксел вече не се занимава с обединен блок, а с правителства, които ще продължат да изпитват сплотеността на 27-те, коментира онлайн изданието в заключение.
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)