Как да съхраним човешкото в дигиталната среда

18.04.26 г., 15:04 ч.

254

Копирано

Темата за изкуствения интелект отдавна излезе извън рамките на технологичните среди и вече е част от ежедневните ни разговори – в работата, у дома, дори в телефоните ни. Но зад шума и крайностите – между апокалиптичните прогнози и безусловния оптимизъм – стоят данни, които очертават по-сложна и нюансирана картина.

Гергана Маркова, консултант по развитие на хора и организации, коментира в "Аларма" актуални изследвания, според които изкуственият интелект ще доведе както до отпадане на професии, така и до създаването на нови. Част от прогнозите сочат, че определени роли – особено в програмирането и обслужването на клиенти – ще бъдат сериозно трансформирани, но в същото време ще се появят нови дейности и възможности, предаде БНР.

Според Маркова ключовият проблем не е толкова технологичният напредък, колкото неподготвеността на хората и организациите да го интегрират. В този контекст тя очертава и фазите на навлизане на изкуствения интелект – от използването му като асистент, през работа в екип с т.нар. "агенти", до бъдеще, в което хората ще координират процеси, изпълнявани основно от технологии.

Грижата за хората изпревари Изкуствения интелект

Паралелно с това обаче нараства и натискът върху работещите. Данните показват удължаване на работния ден, увеличени прекъсвания и усещане за постоянна заетост без достатъчно време и енергия. Това поставя на преден план темата за дигиталното благополучие и нуждата от нов тип култура на работа.

На този фон едно от най-важните качества, които ще определят адаптивността ни, е нагласата за учене – не просто като необходимост, а като вътрешна мотивация. Според прогнозите значителна част от работещите ще трябва да развиват нови умения или дори да сменят професионалната си посока в следващите години.

Наред с това все по-ключови стават умения като аналитично и креативно мислене, както и лидерството – не само на управленско ниво, а като лична отговорност във всяка роля.

В разговора става дума и за т.нар. "стратегия на летящия старт" – подход, който насърчава използването на моментите на успех като ресурс за нови начинания, вместо за застой.