Държави от Персийския залив набраха през април близо 10 млрд. долара чрез частни облигации на фона на войната в Иран

„Абу Даби набира малко допълнителни средства за всеки случай“, коментира пред британския финансов всекидневник банкер, запознат със сделките.

Правителствата на Абу Даби, Катар и Кувейт не са отговорили на запитвания за коментар.

Войната в Иран оказва сериозно въздействие върху икономиките им. Катар бе принуден да спре износа на втечнен природен газ, а петролният износ от Кувейт и Обединените арабски емирства рязко намаля.

„Дори ако войната приключи скоро, очакваме шестте държави от Персийския залив да отчетат спад на БВП от 5 до 10 процента през тази година“, посочват анализатори от „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics).

Частните пласменти – директни продажби на облигации на ограничен кръг инвеститори – набират популярност, макар че предлагат по-ограничена инвеститорска база и по-ниска ликвидност.

Големи международни инвеститори като „Пимко“ (Pimco) все по-често участват в подобни сделки, при които условията се договарят двустранно.

„Пимко е дългогодишен инвеститор и финансов партньор в целия регион на Персийския залив“, заяви Прамол Дхаван от компанията.

„Разглеждаме региона като основна част от нашата дейност на развиващите се пазари и оставаме готови да инвестираме допълнителен капитал в подкрепа на суверенните държави“, добави той.

Абу Даби е пласирал дълг за 2 млрд. долара с купон от 4,6 на сто в сделка, организирана от „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs), както и допълнителни 2,5 млрд. долара чрез частни пласменти, организирани от „Стандард Чартърд“ (Standard Chartered).

Ейч Ес Би Си (HSBC) е съдействала на Кувейт при емисия за 2 млрд. долара с купон от 4,8 на сто, а „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) – при сделката за Катар. Облигациите на Катар са листнати и на лондонския пазар с цел улесняване на търговията.

Общото международно заемане на Абу Даби от началото на годината достига 8 млрд. долара спрямо малко над 3 млрд. долара през 2025 г.

Войната повиши и цената на застраховките срещу фалит на дълга на емирството, като петгодишните кредитни деривати нараснаха до около 0,55 процентни пункта, преди да се понижат до около 0,4 процентни пункта след примирието.

Абу Даби предупреди в актуализирана документация, че все още не е направена пълна оценка на икономическите щети от конфликта.

Преди началото на войната „Джей Пи Морган“ сигнализира, че дългът на Обединените арабски емирства може да бъде повишен до категорията на развитите пазари в нейните индекси.

Кувейт се завърна на международните облигационни пазари едва миналата година с емисия от около 11 млрд. долара след осемгодишно отсъствие, като настоящата сделка цели укрепване на резервите.

Саудитска Арабия, най-големият кредитополучател в региона, засега не е прибягнала до частни емисии след началото на конфликта. Кралството вече пласира облигации за 13,5 млрд. долара през януари и февруари.

Паралелно с това държавни банки от региона са набрали стотици милиони долари чрез частни емисии и краткосрочен дълг през последните седмици, включително чрез свои подразделения в Азия.

Страните от Персийския залив са набрали близо 10 млрд. долара чрез частни продажби на облигации през април, което е първото им международно заемане на средства след началото на войната с Иран, оказала сериозен натиск върху икономиките им, изчислява в свой анализ „Файненшъл таймс“.

От началото на месеца Абу Даби е пласирал облигации за 4,5 млрд. долара, Катар – за 3 млрд. долара, а Кувейт – за 2 млрд. долара чрез частни емисии в щатски долари. Така страните са заобиколили публичните пазари, където традиционно емитираха дълг, но където условията за финансиране в момента са по-несигурни.

Сделките показват как държавите от региона използват временното примирие между САЩ и Иран, за да осигурят ликвидност, докато оценяват ефекта от загубените приходи от петрол и газ вследствие на почти пълното затваряне на Ормузкия проток и щетите от ирански удари.

Страните от Персийския залив са сред най-богатите в света, като суверенните им фондове управляват активи за над 3,5 трилиона долара. Въпреки това те активно използват дълговите пазари за финансиране на мащабни инвестиционни програми, насочени към диверсификация на икономиките извън петролния и газовия сектор.