Защо в ресторантите в България е толкова скъпо?

България разчита на приходите от ДДС

Недоволството на хората може да се обобщи с думите: "Цените в кръчмите са като в Западна Европа, но заплатите не!" и "Стигнахме Западна Европа по скъпотия в заведенията!", а към тях се прибавят и оплаквания от намалени порции и лошо обслужване.

Икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов предизвика полемика, коментирайки, че "при 43% обща инфлация от 2015 насам, ръстът на цените в ресторантите и кафенетата приближава 110% за същия период".

"Празната чиния започва от 4.50 евро!"

Бизнесменът припомня, че в много европейски държави има диференцирани ставки по ДДС за храната в заведения, освен за основни храни и други стоки. Не е редно в България ресторант в хотел да е с 9% ДДС, а навън - с 20%, казва той.

На въпрос за сивата икономика Алибегов отговаря, че сигурно има, но работа на институциите е да се справят.

Дебатът за ДДС за заведенията остава отворен - между аргументи за оцеляване на бизнеса и въпроса доколко цените в ресторантите отразяват реалните разходи. А към бъдещия редовен бюджет отсега се надига вълна от искания.

На фона на растящите цени и липсата на нов бюджет ресторантьорите отново настояват за 9% ДДС - облекчение, което секторът ползваше от юли 2020 до края на 2024 година. Искането, обявено от председателя на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов, разгневи мнозина и предизвика лавина от коментари в социалните мрежи заради значителното поскъпване в заведенията.

Единствените стоки и услуги с намалена ставка от 9 на сто по ДДС са хотелските нощувки, хартиените и електронни книги, в т.ч. учебници, както и бебешките храни, пелени и други такива артикули. Постъпленията от ДДС формират почти половината от всички данъчни приходи в България, което е сред най-високите в ЕС нива - средно за Общността този показател е около 20% за 2024 година. А за държавите от ОИСР, към която България се стреми от над 12 години, ДДС осигурява близо една пета от данъчните постъпления.

Поради огромния принос на ДДС за държавния бюджет всяко искане за неговото намаляване се посреща на нож от властта - независимо коя е тя. Въпреки това някои браншове успяха да си извоюват по-ниска ставка по време на COVID-пандемията и запазиха облекчението години след края ѝ. Заведенията, фитнесите, кетърингът и др. например ползваха 9% ДДС като временна антикризисна мярка, но впоследствие тя беше отменена.

Пред Дойче Веле той пояснява, че не намира основания за такова поскъпване. "На практика имаше почти нулева инфлация до 2020 година. Дори имаше години на намаляване. Така че почти целият инфлационен натиск, за който говорим, се е генерирал в периода 2020-2025." Според него нито цената на енергията, нито на труда или други разходи може да обясни изпреварващия ръст на цените.

"Евентуално може би наемите, но това е по-скоро в големите градове. Но ние не гледаме динамиката само в София, Варна и Пловдив, а цялата икономика, защото няма регионална разбивка. Възможно е там, където пазарите са най-нагорещени, тоест големите градове и туристическите центрове, динамиката да е по-висока", казва Николов. Той допуска, че е възможно да има натиск върху цените от фактор като труда - заради силното "изсветляване" на сектора през 2021 година. Тогава държавната помощ за COVID-пандемията беше обвързана с използване на касови апарати и деклариране на заетост.

На въпрос за дела на сивата икономика икономистът отговаря, че няма много добри измерители, тъй като "на секторно ниво анализите са спорни". По различни оценки тя е между 20% и 30%, което е доста широка ножица, най-достоверни са изследванията, които я поставят около 21-22% за последните години, като при труда е по-висока, казва Адриан Николов. Когато има бърз растеж, има и изсветляване. Но когато се затяга пазарът на труда – например при рязко увеличение на минималната заплата, се вижда обратният ефект, тоест повече укриване.

"Дали ще бъдат приети исканията на ресторантьорите, зависи от политическата ситуация. Но изглежда трудно да се защити такава мярка", смята Николов. Според него през 2020 година тя е била логична - при затваряне на бизнеси, срив на туризма и директни ограничения.

"Тогава държавната подкрепа, включително чрез ДДС, беше до голяма степен логична. Сега, въпреки опитите на някои бизнеси да се опитат да сложат настоящата криза в обувките на руската война в Украйна, или на COVID-пандемията, става дума за криза с различно проявление и размер."

Допълнителен фактор е фискалната ситуация. В началото на 2020-те България влезе с относително балансиран бюджет и възможност за държавна подкрепа. "Сега имаме нарастващ държавен дълг и дефицит на ръба на критериите от Маастрихт (3% от БВП). Това силно ограничава възможностите за нови облекчения. Всяка такава мярка означава или намаляване на други разходи, или увеличаване на други данъци - и двете са политически трудни решения", мотивира се икономистът.

Ричард Алибегов коментира пред Дойче Веле, че ситуацията е много различна от изчисленията на ИПИ. "От 2018 година до днес имаме двойно увеличение на заплатите, над два пъти на наемите, от 3 до четири пъти на суровините, на разходите за енергия. А откакто е и кризата в Близкия изток, доставчиците сменят непрекъснато цените", казва той.

Асоциацията, която ръководи, обединява 900 фирми с над 5000 заведения, казва Алибегов. Той обяснява ценообразуването, като подчертава, че искането за по-ниска ставка за ДДС засяга единствено храната. "Мога да ви кажа колко струва една празна чиния за малко, средно и голямо заведение - започва от 4.50 и стига до 10 евро. Оттам нататък: 2-2.20 евро салата, 4 евро - данъци, и ето колко става салатата... А от тези 4 евро аз трябва да заделя за ремонти, да си избия инвестицията и т.н.", казва той, обединявайки различни видове данъци в една сума.

В т.нар. "празна чиния" влизат фиксираните разходи на заведението - наем, енергия, административни разходи и част от заплатите, които се разпределят върху всяка порция. По-високите стойности от 10 евро отразяват заведения в централни локации или премиум сегмента.

Запитан какво ще предприеме организацията, ако исканията им не бъдат приети, Алибегов казва, че всеки сам ще реши, но някои заведения ще затворят. "По цялата верига на разходи мога да пестя само и единствено от персонал, от което потърпевш ще е клиентът. Обслужването ще падне като качество, работата за останалите ще се увеличи."

Той дава пример с бизнеса си. "Менюто в моите заведения е отпечатано и пуснато още в края на септември - за сезона есен-зима. Калкулацията е направена на база цените тогава и до ден днешен работи така, в новото меню за пролет-лято ще съм на загуба." Според Алибегов по-същественото е обаче, че покачващите се цени влошават финансовото състояние на хората и те не търсят развлечения, а когато го правят, се ограничават в консумацията. "Резултатът е, че оборотът пада, а разходите се качват. Нашият единствен източник на приходи е клиентът и когато той пести, бизнесът е под натиск."