Тя призова страните да са въздържат от едностранни действия като контрол върху износа, ценови контрол и др., които биха могли да влошат още повече глобалната обстановка.
Георгиева отново предупреди, че войната в Близкия изток ще предизвика по-голяма инфлация и по-бавен международен растеж от очакваното преди конфликта, макар и със значителни различия в международен план.
Конфликтът в Близкия изток причини сериозни проблеми по целия свят и мерките, предприемани в отговор от държавите, трябва да бъдат целенасочени, временни и вземани отговорно предвид ограничените фискални ресурси. Това заяви днес Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) в реч, представяща приоритетите при Пролетните срещи на Фонда и Световната банка, които започват в понеделник, 13 април, във Вашингтон.
"Засега има смисъл да изчакаме и да наблюдаваме, като централните банки подчертават ангажимента си към ценовата стабилност, но в останалото се въздържат от действия, макар и в готовност да се намесят, ако доверието бъде поставено под съмнение. Фискалните власти трябва да предоставят целенасочена и временна подкрепа на уязвимите групи, в съответствие със своите средносрочни фискални рамки", отбелязва Георгиева в разпространения текст на речта, допълвайки, че централните банки ще трябва да се намесят решително с повишаване на лихвите, ако възникне риск от инфлационна спирала.
Към момента се наблюдава, че повечето страни се придържат към "подходяща линия на действие", избягвайки нецелеви данъчни облекчения, енергийни субсидии и мерки, насочени към цените, макар някои да са избрали да предоставят широкообхватна подкрепа, посочи ръководителката на МВФ.
По думите ѝ паралелно с многостраннното въздействие на кризата в Близкия изток светът е изправен пред проблем с фискалните ресурси - публичният дълг като цяло е значително по-висок, отколкото преди 20 години, включително в повечето страни от Г-20 , което отразява широко разпространеното пренебрегване на фискалната консолидация в благоприятните за това периоди. Това налага всички страни да използват ограничените си фискални ресурси отговорно, а повечето трябва да предприемат решителни действия за възстановяване на фискалното пространство след този шок, препоръча тя.
Предвид последиците от войната в Близкия изток се очаква краткосрочното търсене на подкрепа от МВФ за платежния баланс да се повиши до между 20 и 50 милиарда долара, като по-ниската граница ще преобладава, ако примирието се запази, каза Георгиева,уверявайки, че МВФ разполага с достатъчно ресурси и страните членки могат да разчитат на подкрепата на Фонда при необходимост.
При представянето на прогнозите си във вторник, 14 април, Фондът ще изложи няколко различни сценария за развитие на ситуацията, но дори най-оптимистичният от тях включва понижаване на очаквания растеж заради щетите, нанесени на инфраструктурата, нарушенията в доставките, загубата на доверие и други трайни последици, отбеляза ръководителката на МВФ, цитирана от БТА.
)