Сбогуваме се с Михаил Белчев

Днес, 9 април, близки, приятели и почитатели се прощават с певеца, композитор и поет Михаил Белчев.

Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г. в София.

От 2008 до 2013 година е директор на Столичната библиотека.

Първата песен по негов текст е „Защо не тичаш, Мария…“. Следват „Докога?“ по музика на Александър Бръзицов и изпълнение на Нели Рангелова, спечелила две международни отличия - през 1983 г. в Братислава „Сребърна лира“ и в Сопот, Полша, през 1984 г.

Първият му издаден албум е „Къде сте приятели“ (1972), следван от „Двойник“ (1977), „Преквалификация“ (1987), „Човек за прегръщане“ с песни по негови стихове (1994), „Късна любов“ (1996), „Мила моя“ (2000) и др.

Автор е на стихосбирките „По първи петли“ (1987), „Човек за прегръщане“ (1994), „Не всичко е пари, приятелю“ (1997), „Поезия“ (2000 - 2001), „Поезия/Poesie“ (2001, билингва на италиански).

През 2024 г. излезе книгата му „Все по-близо до ангела". През март м.г. Белчев представи автобиографичната си книга „Ти ме повика, живот“.

През годините Михаил Белчев е удостоен с множество награди. 

Завършва четвърти курс на Висшия минно-геоложки институт в София, където заедно с Найден Андреев създава на аматьорски начала група „Пчелите“. През 1972 г. се дипломира със специалност „Режисура“ и „Телевизионна режисура“ в Драматическия факултет на театралната академия „Черкасов“ в Ленинград, СССР.

Става популярен с първата си записана песен в Българското национално радио - „Кой София с обич заля“ (1968), по негов текст и музика на Найден Андреев. С нея участва в IX Световен фестивал на младежта и студентите в София. През 1969 г., заедно с певицата Емилия Маркова, представя България на международен конкурс в Сочи, откъдето се завръща с медал „Патрис Лумумба“. Същата година получава популярност с песента „Закъснели срещи“ по музика Петър Ступел и текст Петър Караангов, отличена с първа награда на фестивала „Златният Орфей“, изпълнена в дует с Мария Нейкова. Михаил Белчев приема именно това свое участие за начало на професионалната си кариера.

През 70-те години на ХХ век изгражда собствен стил като певец, композитор и текстописец. През 1972 г. печели втора награда на фестивала „Златният Орфей“ с песента „С пламъка на мама“ (в дует с Емилия Лазарова, текст Кирил Масларов). Същата година излиза и първата му дългосвиреща плоча, издадена от „Балкантон“.

Режисьор е на телевизионни спектакли и филми, сред които и първия телевизионен пантомимен спектакъл „Кръговрат“. През 1984 г.  по негова идея е подготвен спектакъл, посветен на Мерилин Монро по пиесата на Митко Христов. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Името му е включено в алманаха „Кой кой е“ в световната поп музика, издание на „Кембридж" за 1996/1997 година.

В творческата му биография има над 1000 стихове за песни, няколко стихосбирки, три дългосвирещи плочи, издадени от „Балкантон“, десетки награди от наши и международни конкурси. Почти няма български изпълнител, който да не е пял песен по негов текст.

През годините е работил с композиторите Александър Бръзицов, Зорница Попова, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян. Негови песни са част от репертоара на едни от най-изявените български изпълнители, сред които Йорданка Христова, Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, дует „Ритон“, братя Аргирови, както и групите ФСБ, „Сигнал“, „Тоника“ и „Тоника СВ“.