Но да се върнем към спортно-техническата същина в понеделник вечер.
Проблемите в защита също не са тайна. 42 допуснати гола за 30 мача са показателни, особено когато става дума за гостуване на отбор като Ювентус. Да, Дженоа може да стои добре определени фази, но срещу подобен натиск това рядко стига за цял мач.
платено съобщение
Последвайте канала на
В момент, когато италианският футбол се тресе заради поредното пропуснато Световно, Ювентус и Дженоа се изправят един срещу друг в двубой, който определено има своята тежест. Петото място с 54 точки държи „бианконерите“ в битката за Шампионската лига, но дистанцията до Комо и натискът от Рома означават едно – грешките вече не са част от уравнението. Опонентът им от Генуа пък се намира на наглед безопасната 13-та позиция, но само с шест пункта аванс спрямо зоната на изпадащите, селекцията на Даниеле Де Роси в никакъв случай не може да се чувства сигурна за своя елитен статут.
И понеже по-горе заговорихме за провала на „скуадра адзура“, през последните дни в Италия има масови искания за реформа на Калчото. Тя включва и някакъв вид насърчаване на футболисти – местно производство. Липсата на достатъчно италианци си личи и при Юве, и при Дженоа, макар и двата тима да са водени от тамошни специалисти. За справка, при равенството със Сасуоло „старата госпожа“ имаше само трима в стартовия си състав, докато при „грифоните“ те бяха дори с един по-малко.
Последните седмици събраха почти всичко в едно за „бианконерите“. Имаше драматично 3:3 с Рома, мач с обрати и късен гол на Гати, който спаси точката в добавеното време. Имаше и убедително 4:0 срещу Пиза, където атаката заработи на пълни обороти. След това дойде прагматичното 1:0 срещу Удинезе – типичен за торинци резултат, който Ювентус умее да съхранява . И накрая – разочароващото 1:1 със Сасуоло след пропиляната в края дузпа от Мануел Локатели.
Точно тук идва и разликата между Ювентус у дома и Ювентус като цяло. В Торино този отбор изглежда по-сигурен и ефективен. Именно това прави този мач да изглежда като задължителен за печелене.
Дженоа обаче идва със своята истина. Отбор, който може да изненада, но рядко го прави два пъти подред. Победите срещу Рома и Торино показват, че потенциал в селекцията на Де Роси има. Загубите от Интер и Удинезе обаче връщат разговора там, където обикновено започва – липса на постоянство и трудности срещу по-добре организирани съперници.
Лоренцо Коломбо остава основната заплаха в предни позиции за Дженоа, докато Аарон Мартин носи идеи от фланга. Да не забравяме и опитните Витиня и Жуниор Месиас, които във всеки един момент биха могли да създадат проблеми на „Старата госпожа“.
Източник снимка: БГНЕС
В индивидуален план Ювентус ще разчита най-вече на Кенан Йълдъз. №10 има десет гола и шест асистенции през сезона, а настроението в неговите действия със сигурност ще бъде повишено, след като родината му Турция си осигури участие на Мондиал 2026. Лош вкус в устата обаче оставя неспирният пазарлък между Душан Влахович и шефовете на „бианконерите“, които така и не могат да се разберат за подновяването на неговия контракт.
Ювентус има осезаемо предимство в историческите сблъсъци с Дженоа в Серия „А“. В изиграните до момента мачове „зебрите“ са записали 69 победи, срещу 22 успеха за Дженоа, докато 25 срещи са завършили наравно. В Торино превъзходството на Юве е още по-изразено, като домакините печелят в огромната част от двубоите. Тенденцията се запазва и в последните години, където Ювентус доминира директните срещи.
Всичко това насочва към сценарий, в който Ювентус държи контрола и диктува темпото. Дженоа има капацитет да направи мача неудобен за известен период, но за да стигне до нещо повече, ще трябва да изиграе почти безгрешен двубой – нещо, което рядко се случва далеч от дома.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)