„Чрез тях ще се спомогне за една по-стабилна икономика и по-добър начин на живот“, подчерта вицепремиерът Недина.
Тя добави, че зад тези средства от 900 млн. евро стоят над 1500 инвестиции в сферата на здравеопазването, икономиката, социалните услуги и образованието.
Финансовият министър Георги Клисурски обаче предупреди, че една част от тези 900 млн. евро, които трябва да получим да края на юни, са под риск, тъй като парламентът така и не прие всички реформи, необходими за пълната сума по ПВУ.
Той поясни, че до края на август българската държава трябва да се разплати по всички инвестиции, които са от порядъка на 4 милиарда евро, за да може всички европейски средства по четвърто и пето плащане да се оползотворят.
„Защото това са дефицити, които не трябва да бъдат преодолени само за да получим някое плащане от Европейския съюз, а и за нас като общество, за да вървим напред“, каза служебният правосъден министър.
Вчера служебното правителство на Андрей Гюров е подало искане до Европейската комисия по четвъртото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост на обща стойност 900 милиона евро.
Отчита се изпълнението на 25 етапа и цели, от които 12 са свързани с реформи в областта на енергетиката, интегрирания обществен транспорт, електрическата мобилност, както и мерки за противодействие на корупцията и реформа в предучилищното и училищното образование и професионалното образование и обучение и др.
На брифинг пред журналисти в Министерски съвет вицепремиерът по европейските средства Мария Недина съобщи, че от тези инвестиции ще се възползват хиляди български фирми и стотици общини и домакинства в страната.
Предвижда се модернизация на над 50 болници, центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчносъдови заболявания, осигуряване на медицинска грижа в над 100 отдалечени населени места, спешна медицинска помощ по въздух, подкрепа на хора с увреждания, изграждане на нови домове за възрастни хора, ремонти на училища, детски градини и общежития, както и изграждане на STEM среда в хиляди училища, инвестиции в културата и дигитализация на българското културно наследство, по-ниски сметки за ток за българските домакинства чрез изграждане на слънчеви системи за снабдяване с топла вода.
Включва и подкрепа за бизнеса – грантови схеми за безвъзмездни средства в областта на ИКТ и киберсигурността в МСП и за подпомагане на предприятията в прехода към кръгова икономика. Обхваща и цифровизация на процесите от фермата до трапезата, модернизиране на Единната информационна система на съдилищата, системата „Мониторстат“, обновяване на Агенцията за социално подпомагане и др.
„Въпреки това ние от служебното правителство ще положим усилия да получим максимална част от тези средства. Ще се борим за българския интерес и се надяваме към края на юни да получим най-много от тези 900 млн. евро.“, коментира Клисурски.
„Тези средства са от изключително значение за подобряването на икономиката и качеството на живот на българските граждани. Ако направим тези инвестции, тогава българската икономика ще навлезе в ново поколение, което ще бъде в пъти по-добро“, увери финансовият министър.
От своя страна министърът на правосъдиено Андрей Янкулов заяви, че е крайно време да започне да има чуваемост в парламента, за да може да започнат да се случват нещата по линия на борбата с корупцията и ефективното разследване на престъпленията в България.
Във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, Янкулов припомни предложените наскоро за обществено обсъждане от Министерство на правосъдието два ключови законопроекта – за възстановяване на закритата Антикорупционна комисия и за подобряване на механизма за независимо разследване на главния прокурор.
Министърът акцентира на нуждата от независим от политическо влияние орган за борба с корупцията, като посочи, че това е нещо, което държавата не е могла да постигне досега. По думите на Якулов с предложения законопроект се прави опит да бъде гарантирана политическата независимост на комисията през начина, по който се формира съставът, а именно политическите органи, които имат право да номинират членове да са малцинство. Според проекта само парламентът и президентът ще имат право да издигат по един член, останалите трима ще бъдат номинирани от органи, които не са политически.
Янкулов отчете, че е нужна цялостна промяна в културата, чрез която да се развият процесите в борбата с корупцията в България. Той призова парламента, ако не този, то да припознае друг проект, в който поне има формални гаранции за независима антикорупционна комисия.
Относно механизма за разследване на главния прокурор, неговото подобряване предвижда засилване на контрола при осъществяване на наказателно преследване, като се въвежда фигурата на контролиращ специалния прокурор. Ключово в предложените промени е и създаването на механизъм за автоматичен съдебен контрол за ключови решения като прекратяване и спиране на наказателно производство за корупция от прокуратурата. Ако се приемат тези промени съдът задължително ще се произнася по обосноваността и законосъобразността без да има нужда да бъде сезиран.