Разговорът бе насочен към възможностите за ограничаване на негативните ефекти от високите цени на електроенергията върху предприятията с енергоинтензивно производство и подкрепа за енергоспестяващи технологии в индустрията.
Министър Трайков подчерта, че подкрепата за бизнеса е обвързана с постигането на реална енергийна ефективност, което е единственият начин за дългосрочно намаляване на ценовия натиск върху потребителите.
Бизнесът настоява за намаляване на прага на механизма за компенсации за високо енергийните индустрии от 63,9 евро на 50 евро на мегаватчас.
Министърът на енергетиката Трайчо Трайков проведе работна среща с представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).
В дискусията взеха участие министърът на икономиката Ирина Щонова и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, а от страна на работодателските организации - Кирил Домусчиев, Константин Стаменов, Иван Добрев и Анелия Тодорова.
Участниците се обединиха около необходимостта от обновяване на технологичния парк с подкрепата на държавата и внедряване на иновативни решения за намаляване на прекомерната консумация, която в момента тежи на производствените разходи и оскъпява продукцията за крайните клиенти.
Той призова най-малко половината от компенсациите за енергоинтензивните производства, които производителите трябва да инвестират в мерки за декарбонизация, директно да водят да общо понижаване на цените за крайни клиенти. „Технологичното изоставане е основна пречка пред конкурентоспособността и модернизацията на икономиката, с която сме закъснели и отдавна отлагаме трябва да се случи, при ясни условия и показатели за ефективност“, подчерта министър Трайков.
Министър Трайков бе категоричен, че преценка за такова намаляване на прага може да се направи само след цялостен анализ на ресурса във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Позицията на ведомството е, че преизчисленията са задължителни, за да не бъдат ощетени останалите участници в енергийния пазар. Основната цел на евентуална корекция е бизнесът да получи нужния ресурс за нови машини и съоръжения, които да му позволят да произвежда стоки на по-ниски цени за българските граждани.
)
)