Андрей Гюров застава начело на Кризисен щаб за контрол на цените

Одобрено е финансиране на Министерския съвет за 2026 г.

Вицепремиерът Мария Недина ще ръководи Съвета за административната реформа

С Решение на Министерския съвет Мария Недина, заместник министър- председател по европейските средства, бе определена за председател на Съвета за административната реформа.

С приемането на решението ще се осигури ефективното функциониране на Съвета за административната реформа.

Одобрено е финансиране на МВР и на МЕУ за 2026 г.

С друго правителствено решение се одобрява финансиране на Министерството на електронното управление за 2026 г. Средствата са необходими за обезпечаване на текущи разходи.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие Решение за отнемане на земеделски земи от Министерството на вътрешните работи и включването им в Държавния поземлен фонд.

Разширява се консулският окръг на г-н Ян Стравински, почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в град Гданск, Република Полша

Общини ще наемат безработни за превенция на природни бедствия по Програма „Развитие на човешките ресурси“

Мярката е с бюджет от 41 млн. евро и се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“ на Министерството на труда и социалната политика.

Одобрен е План за действие по социална икономика за периода 2026-2027 г.

В рамките на Плана балансирано е потърсено участието на различни заинтересовани страни, работещи с кауза и търсещи решения в областта на социалната икономика.

Одобрен е Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2025 г.

Министерският съвет одобри Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2025 г.

На базата на направените изводи, докладът очертава и основни направления за работа през 2026 г. и в средносрочен план, в които Министерството на отбраната ще фокусира своите усилия.

Кабинетът утвърди финансирането на духовните училища

Министерският съвет прие Постановление за определяне на годишния размер на средствата за финансиране на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование през 2026 г.

Годишният размер на финансирането е 3 167 123 евро общо за шестте училища.

Одобрено е финансиране на Министерството на здравеопазването за 2026 г.

Архитектурно-музеен резерват „Трапезица“ се предоставя за управление на Община Велико Търново

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на имот - изключителна държавна собственост, представляващ Архитектурно-музеен резерват „Трапезица“, на Велико Търново за срок от 10 години.

Решението е по предложение на министъра на културата и има за цел да гарантира устойчивото опазване, социализация и развитие на една от най-значимите недвижими културни ценности с национално значение в България.

Дейностите по опазване и представяне на резервата ще се осъществяват в съответствие със Закона за културното наследство, със съдействието на Регионален исторически музей - Велико Търново.

С този акт държавата потвърждава ангажимента си към съхраняването на културно- историческото наследство и неговото устойчиво развитие в партньорство с местната власт.

Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по околна среда

Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, проведено на 17 март 2026 г. в Брюксел.

Министърът на енергетиката е определен за компетентен орган по регламента за намаляване на емисиите на метан в енергетиката

Правителството създава Кризисен щаб за координация на наблюдението и контрола на цените на стоките и горивата вследствие на конфликта в Близкия изток, съобщи правителствената информационна служба.

Кризисният щаб ще изисква информация за състоянието и динамиката на цените на стоките и горивата вследствие на конфликта в Близкия изток, както и за разработените мерки за справяне с увеличаването на цените на горивата от междуведомствената работна група, създадена със заповед на министър-председателя.

Кризисният щаб ще бъде ръководен от министър-председателя и ще включва в състава си министрите на финансите, на икономиката и индустрията, на енергетиката, на транспорта и съобщенията, на земеделието и храните, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика. В качеството си на ръководител на Кризисния щаб министър-председателят ще може да кани за участие и председателите на Националния статистически институт, Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, както и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и директора на Агенция „Митници“, а при необходимост - и представители на други институции. В заседанията могат да участват и заместник министър-председателите.

Правителството одобри финансиране на Министерския съвет за 2026 г. в размер 713 412 евро, за капиталови разходи, за Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа, във връзка със закупуването на храм и прилежаща към него сграда за българската православна общност в гр. Лайпциг, провинция Саксония, Федерална Република Германия.

Проектът има важно духовно, културно и национално значение, като цели създаването на трайно средище за българите, живеещи в източните провинции на Германия. Осигуряването на постоянен храм би позволило провеждането на редовни богослужения, неделно училище, както и на културно-просветни дейности, свързани със съхраняването на българската идентичност и православна вяра. Подпомагането на подобни начинания е израз на държавна грижа към сънародниците ни зад граница и важна стъпка към укрепването на духовната и културна връзка между България и нейните общности по света.

Съветът за административната реформа е консултативен орган на Министерския съвет при координацията на правителствената политика в областта на държавната администрация и се ръководи от заместник министър-председател. Функциите на Съвета са в областта на структурирането и оптимизацията на администрацията, управлението на човешките ресурси и държавната служба, както и на подобряването на административното обслужване и намаляването на административната тежест.

С приемането на решението ще се осигури ефективното функциониране на Съвета за административната реформа.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Министерството на вътрешните работи за 2026 г. С Решението се одобрява финансиране в размер 4 500 000 евро за обезпечаване на извършване на неотложни ремонтно-възстановителни дейности на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип и прилежащия път по българо-турската граница.

Имотите представляват 18 броя поземлени имоти - публична държавна собственост, намиращи се в общ. Свиленград, обл. Хасково. Предоставени на Министерството на вътрешните работи, имотите са били ползвани от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) за изпълнение на специфичните задачи по контрол и охрана на държавната граница.

Към настоящия момент имотите са с отпаднала необходимост за осъществяване на дейността на министерството, престанали са да имат качеството на имоти, свързани с ефективното изпълнение функциите на ГДГП по контрол и охрана на държавната граница и не са необходими за изпълнение функциите на структурите на министерството. Съгласно разпоредби от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и с решение на МС тези имоти се включват в Държавния поземлен фонд.

Министерският съвет прие решение за разширяване на настоящия консулски окръг на г-н Ян Стравински, почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в град Гданск, Република Полша, с обхват на територията на Западно-Поморското воеводство.

Разширяването на консулския окръг ще спомогне за по-интензивно развитие на сътрудничеството със Западно-Поморското воеводство в различните области от взаимен интерес, в това число икономическата, академичната области, културата, туризма, институционалните връзки с местните власти и др.

Правителството одобри Координационен механизъм между институциите за изпълнение на процедура „Заетост без бариери“, по която общини в цялата страна ще могат да наемат безработни за превенция на природни бедствия и отстраняване на последствията от тях.

Местните власти ще имат водеща роля за ефективната реализация на мярката. Те ще определят локалните рискове от природни бедствия и необходимите превантивни и възстановителни дейности. Общините ще подават заявления до Агенцията по заетостта за разкриване на работни места съгласно общинските/областните планове за превенция и възстановяване. Те ще определят колко хора и за какъв период ще бъдат наети и ще организират и ръководят изпълнението на дейностите на терен.

Активна роля в изпълнението на процедура „Заетост без бариери“ ще имат и Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Националното сдружение на общините в Република България, областните администрации, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на културата, Министерството на земеделието и храните, Агенция „Пътна инфраструктура“, Националният борд по водите.

По мярката ще бъдат наемани хора от уязвими групи като продължително безработни и хора над 55 години. Те ще се включват в дейности за превенция на наводнения, пожари, свлачища, бури като почистване на речни корита, отводнителни канали и горски дерета, укрепване на застрашени участъци, склонове и земеделски терени, поддържане и почистване на пътни банкети и отводнителни съоръжения. Наетите по процедурата „Заетост без граници“ ще участват още в отстраняване на щети от наводнения и свлачища, както и в дейности по възстановяване, поддържане, ремонт и обслужване на обекти, вкл. пострадали от природни бедствия.

Правителството прие План за действие по социална икономика за периода 2026-2027 г. в изпълнение на Националната концепция за социална икономика. В документа са заложени дейности, които ще допринесат за развитието и утвърждаването на социалната икономика и социалното предприемачество в България.

Представеният двугодишен План за действие по социална икономика за периода 2026-2027 г. е разработен в координация, сътрудничество и след проведени консултации с членовете на Междуведомствената работна група към министъра на труда и социалната политика по въпросите на социалната икономика. Предвидените дейности се изпълняват самостоятелно от страна на държавните институции или съвместно със заинтересовани страни от неправителствения сектор, социални партньори, академични среди и други.

Основната цел на предвидените в Плана дейности е подпомагане утвърждаването и укрепването на сектора на социалната икономика в страната чрез приоритетно развитие на направленията, водещи до подобряване на средата за функциониране на субектите в този сектор и до трайно социално-икономическо въздействие.

Докладът представя пред Народното събрание и обществото обективна оценка за състоянието на българските въоръжени сили и постигнатите през годината резултати в сферата на отбраната. Във фокуса на усилията през годината бяха: подобряване изпълнението на мисиите и задачите на Въоръжените сили; ускоряване изграждането и поддържането на необходимите отбранителни способности и попълване на дефицитите; превъоръжаване и модернизация; попълване на вакантните длъжности, окомплектоване и подготовка на доброволния резерв; изпълнение на Целите на способностите на НАТО; изграждане на способности и активни стратегически комуникации с обществото.

Основният извод в доклада е, че съществуващите дефицити от способности във въоръжените сили не могат да се преодолеят с поддържане на разходи за отбрана в рамките на 2% от БВП. Системното недофинансиране не позволява да се преодолее некомплектът от личен състав и да се ускори модернизацията и превъоръжаването. Това води до ограничения при изпълнение на задачите, особено на тези по мисия „Възпиране и отбрана“.

В средносрочен план и при положение, че разходите за отбрана нарастват планомерно, това състояние ще се подобри значително с ускоряване на превъоръжаването, усвояването на новопридобитото модерно въоръжение и техника и положителния ефект от предприетите мерки за попълване на вакантните длъжности за военнослужещи.

При коренно променената стратегическа среда и нарастващи военни заплахи за сигурността, отбраната следва да остане във фокуса на политиката за защита на националната сигурност, със съответната ресурсна и политическа подкрепа на правителството, парламента и българското общество.

В системата на предучилищното и училищното образование функционират шест духовни училища, открити по искане на Българската православна църква - Българска патриаршия, и на Главното мюфтийство. Две от тези училища са в София, а останалите в Пловдив, Русе, Шумен и Момчилград.

Средствата се предоставят за издръжка на дейностите по обучение на учениците, подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие на учениците, в т. ч. за стипендии на учениците, за настаняване в общежитие, занимания по интереси и за поддръжка на материалната база.

Средствата между училищата са разпределени въз основа на броя на учениците, групите и паралелките, вида на образователните институции съгласно данните от Националната електронна информационна система за предучилищно и училищно образование (НЕИСПУО) към 01.01.2026 г. и размерите на стандартите/нормативите за дете и ученик, за група и паралелка, за образователна институция и регионален коефициент.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Министерството на здравеопазването за 2026 г. в размер на 126 000 евро, с цел предоставяне на средства на Българския Червен кръст във връзка с изпълнение на Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 278 на Министерския съвет от 2 май 2025 г.

Средствата са предназначени за финансово осигуряване на т. 9. 3. от Програмата, която предвижда да се предоставя информация на разбираем език за интеграционните мерки на лицата с временна закрила в местата за настаняване на Единния информационен портал и на горещата телефонна линия.

С предоставянето на управлението на общината се създават условия за: по-ефективно стопанисване и поддържане на резервата; развитие на културни, образователни и туристически дейности; подобряване на достъпа и преживяването на посетителите; продължаване на археологическите проучвания и консервационно-реставрационни дейности.

Министрите обсъдиха Регламента относно стандартите за емисиите на СО2 от леки и лекотоварни автомобили. България подкрепи амбициозна декарбонизация, основана на технологична неутралност и водеща роля на електрификацията, съчетана с гъвкави и икономически ефективни инструменти за постигане на целите.

Министрите обсъдиха и усилията за декарбонизация в областта на климата след 2030 г. в контекста на постигането на междинната климатична цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 90% до 2040 г. България подчерта, че климатичната рамка на ЕС след 2030 г. следва ясно да утвърди декарбонизацията като основен двигател на икономическата модернизация и енергийната сигурност на Европа. Страната ни изтъкна значението на Европейската система за търговия с емисии като ключов източник на приходи, които следва да се използват по-ефективно и целенасочено. Акцент беше поставен върху необходимостта ЕС да преодолее пазарната фрагментация и да увеличи инвестициите в научноизследователската дейност, с приоритет върху батерии, електропреносни мрежи, възобновяеми енергийни източници и електрификация, както и върху по-доброто отчитане на ролята на въглеродните поглъщания.

На срещата беше обсъдено и засилването на стратегическото сътрудничество в световната дипломация в областта на околната среда, като беше акцентирано върху ролята на Програмата на ООН за околна среда и реформата ООН-80. България подчерта необходимостта от по-тясно свързване на науката с дипломацията, фокусиране върху нисковъглеродни технологии, както и осигуряване на достъп до критични материали и отворени научни данни за подкрепа на глобалната научна общност.

Съветът одобри Заключения относно Стратегията на ЕС за биоикономиката, предоставяйки насоки за по-нататъшното й развитие като важен инструмент за постигането на климатичните цели на Съюза, включително за намаляването на емисиите, устойчивото управление на ресурсите и устойчивия икономически растеж.

Министърът на енергетиката ще бъде компетентния орган съгласно Регламент (ЕС) 2024/1787 за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката. Това е регламентирано в решение на МС, взето на днешното му заседание. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) е определена чрез своя председател за подпомагаща организация на компетентния орган. Дейностите, свързани с проучване и добив на нефт и газ, подземно съхранение на газ, терминали за втечнен природен газ, преносът и разпределението на нефт и газ, открит и подземен добив на въглища, дегазационни станции, внос на нефт, газ и въглища, ще бъдат обект на мониторинг от страна на министъра на енергетиката, който ще бъде подпомаган от председателя на ДАМТН по отношение на техническите инспекции на място.

В изпълнение на изискванията на Регламента компетентният орган ще създаде единно звено за контакт, което да осъществява връзка със задължените лица и с организацията на компетентните органи към Европейската комисия.

Европейският закон за климата, приет през 2018 г., поставя основна цел за постигане на климатична неутралност за цялата икономика до 2050 г. Определена е и обвързваща цел за намаление на емисии парникови газове в ЕС. Регламент (ЕС) 2024/1787 определя конкретни мерки за намаляване на емисиите на метан в енергетиката. Компетентните органи по прилагането на Регламента във всяка държава трябва да контролират ефективното спазване на задълженията на стопанските субекти.

Европейският закон за климата, приет през 2018 г., поставя основна цел за постигане на климатична неутралност за цялата икономика до 2050 г. Определена е и обвързваща цел за намаление на емисии парникови газове в ЕС. Регламент (ЕС) 2024/1787 определя конкретни мерки за намаляване на емисиите на метан в енергетиката. Компетентните органи по прилагането на Регламента във всяка държава трябва да контролират ефективното спазване на задълженията на стопанските субекти.