Вместо това НАТО се разшири!
_____________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Да обобщим: Путин си мислеше, че ще отслаби НАТО и ще го направи по-малко. С войната в Украйна направи обратното – НАТО се разшири и започна да харчи много повече за модернизация.
Унищожи икономиката на собствената си страна. Отслаби съюзите си. Обедни народа си. Изхаби армията си. Изгуби световни инвеститори и получи санкции.
Искаше да отслаби Украйна, но украинската армия сега е по-силна, по-добре въоръжена и по-опитна. Украинците са по-сплотени и повече ненавиждат Русия и руснаците, докато преди ги приемаха и дори обичаха.
Тръмп видя и реши да повтори „успехите“. Каза: ей-й, я ми подръж бирата! И…
Иран не контролираше Ормузкия проток, сега го контролира. Иранският петрол беше под санкции, сега не е. Американските бази в Залива бяха актив, сега са пасив. Инфлацията в САЩ намаляваше, сега се увеличава. Да, определено „печелят“!...
…
Когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., очакването в Москва беше за скорост и бързина; очакваха бърз срив на украинската съпротива, разединен Запад, Зеленски да избяга и да се скрие, да си сложат марионетка, да отслабят НАТО.
Финландия се присъедини през 2023 г., следвана от Швеция през 2024 г., с което приключиха десетилетия неутралитет. Това, което трябваше да отдалечи НАТО от границите на Русия, го приближи ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА.
А и Украйна не се срина… консолидира се. Армията ѝ е по-голяма, по-добре обучена и оборудвана със западни системи, немислими преди инвазията. Русия, междувременно, плати солена цена. Санкциите замразиха стотици милиарди резерви, ограничиха достъпа до технологии и изтласкаха гигантските инвеститори. Според данни на Световната банка, да – икономиката на Путин е избегнала незабавния срив, но с времето си навлезе в дългосрочна стагнация. Сега Русия става все по-зависима от Китай и всичко се върти около военните разходи.
Войната, която трябваше да възстанови влиянието на Кремъл из бившите съветски сателити, на практика увеличи изолацията на Русия и Путин. Искаше да е Сталин, Иван Грози и Петър Първи наедно, ама стана Цар Плъх Първи.
Сега сменяме перспективата. САЩ не са Русия и тяхната сила не е изградена основно върху принуда, а (или поне беше!) върху съюзи, търговски системи и гаранции за сигурност.
Тръмп обаче се опитва да извива ръцете на партньорите си и прави от тях врагове. НАТО, в неговата реторика, е нещо, което съюзниците „дължат“ на САЩ, а не система, която исторически е служила и на самите САЩ.
Един често игнориран от него детайл: член 5 на НАТО (колективната отбрана) е задействан САМО ВЕДНЪЖ в цялата история. След 11 септември 2001 г. В защита на Съединените щати. Съюзници изпратиха войски в Афганистан. Европейски държави участваха в операции, които нямаха пряка връзка с тяхната сигурност. Те го направиха, защото алиансът се разбираше като система на взаимни ангажименти, а не като счетоводен баланс. Тази система зависи от едно крехко нещо: доверие.
Тръмп не спря да плюе по съюзниците от НАТО, казвайки, че не са направили нищо за САЩ. После мрънка, че имал нужда от помощ.
После поглежда към Близкия Изток и решава, че и там може да натори положението…
Махнете вулгарността и остава сигналът: съюзниците не са ми партньори, а подчинени.
А, да – самото му „изказване“ е: „Не си мислеше, че ще ми ЦЕЛУВА ЗАДНИКА… сега трябва да е любезен с мен“. Това – по адрес на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Каза го само преди два дни.
Съвременните конфликти, разбира се, не остават локални, а се движат като булдозер през пазарите. Ескалацията около Иран и Ормузкия проток, през който минава около 20% от световния петрол, веднага се отрази на всички ни. Но иронията е, че най-много засега се отразява на американските потребители, които се задъхват под инфлацията. Най-бедните щати между другото са най-големите гласоподаватели за Тръмп. Иронията от самонараняването е силна тук…
Допреди ескалацията американските бази в региона на Близкия Изток функционираха като фактор за стабилност, петролът се движеше предвидимо, инфлацията спадаше. След ескалацията базите се превръщат лека-полека в мишени (тоест, бяха актив, а сега стават тежък пасив), а пазарите стават сериозно несигурни.
Путин се опита да отслаби НАТО… и го засили. Тръмп тества настъпването на мотиката по различен начин; пробва да отслаби системата, която дава на САЩ глобалното им влияние.
„Да режеш клона, на който седиш“ е много подходящ израз за случая. Но аз започвам да си мисля друго: понеже неведнъж сме си говорили за потенциалната зависимост на Тръмп от Путин – дали го „държи“ с нещо, дали му е обещал нещо, кой знае?
Но…
… доколко е невероятно да си представим, че Путин, настъпвайки мотиката – като един истински гений – увеличавайки НАТО, засилвайки го също така, увеличавайки бюджета му у границите му, отслабвайки собствената си икономика и попадайки в блато от санкции, просто е наредил на подизпълнителя си в Белия дом – Тръмп – да започне систематично да отслабва и руши НАТО и САЩ отвътре, че да поспаси малко властта в Кремъл?
Все пак Тръмп вдигна и санкциите на руския петрол също така, с което пък наля нелоши милиарди в машината на Путин. Дори разреши на руски танкери да закарат петрол на Куба.
Та, кой знае…?
)