Кратко рекламно видео показва как Андерсън дава гласова команда на изкуствен интелект да създаде „по-радостен“ женски модел, но резултатите я оставят неудовлетворена.
След като преглежда няколко дигитално генерирани варианта, тя ги отхвърля и на снимачната площадка пристигат истински модели от плът и кръв.
Защо темата е актуална?
Новината идва на фона на засиления обществен дебат относно ролята на изкуствения интелект в творческите индустрии.
Наскоро луксозни марки като Gucci публикуваха кампании, създадени с AI, които предизвикаха негативни реакции в интернет. Това разпали отново споровете за границата между творческия експеримент и подвеждащото представяне.
Това сътрудничество е и отражение на по-широка културна промяна, при която редица марки и известни личности залагат репутацията си на автентичността в отговор на все по-усъвършенстваните и достъпни AI инструменти.
Какво означава това за рекламния бранш?
Въпреки че не всяка компания ще последва примера на Aerie, този дебат вероятно ще оформи творческите стандарти и практиките за оповестяване в модата и медиите през следващите месеци.
Памела Андерсън е лице на нова рекламна кампания на модната марка Aerie, която заема ясна позиция срещу генерираните от изкуствен интелект (AI) образи. Инициативата идва в момент, когато светът на модата активно обсъжда ролята на синтетичните изображения, а Aerie използва кампанията, за да препотвърди обещанието си да работи единствено с истински модели и да повдигне отново темата за автентичността в рекламата.
За Aerie тази кампания е продължение на ангажимента, поет още миналата есен, да не използва синтетични образи в своите реклами. От марката описват партньорството си с Андерсън като напълно естествено, тъй като актрисата отдавна поддържа публичен образ, който набляга на честността и простотата – ценности, които сега са в основата на маркетинговата идентичност на Aerie.
В интервю за списание People по повод кампанията, Андерсън заявява, че машините не могат да пресъздадат непредсказуемата дълбочина на човешкото изпълнение. Тя подчертава, че именно несъвършенството – малките, човешки отклонения – придават емоционална сила на изкуството, а технологиите не притежават тази интуитивна искра.
Маркетолозите са изправени пред бързо променяща се дилема, в която трябва да избират между скорост, цена и честност. Изкуственият интелект може да създава визуално съдържание бързо и евтино, но както показва кампанията на Aerie, представянето на синтетични образи като реални модели носи репутационен риск.
За потребителите залогът е както практически, така и емоционален. Кампаниите с истински модели влияят върху очакванията за размери, форми и разнообразие, докато генерираните от AI изображения могат да променят тези норми – умишлено или не. По този начин политиката на една марка относно изкуствения интелект се превръща в ясен сигнал за нейните приоритети: намаляване на разходите, иновации или прозрачност.
)