Когато враговете ти предпочитат ти да си на власт…

…

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Доналд Тръмп, ако питате мен, е любимият президент на Кремъл. Няма да задълбаваме, че още през 2016 г. се появиха първите съмнения за изборна намеса в САЩ (да, от страна на Кремъл).

Всъщност, изобщо няма да задълбаваме в отношението на Русия към Тръмп, защото то е очевадно положително.

Няма да задълбаваме не защото няма какво да се каже по темата, просто не съм сигурен, че „темата“ е конкретно подходяща тук, защото заглавието ни е „Когато враговете ти предпочитат ти да си на власт…“ Искам да каже: не съм сигурен, че Тръмп и Кремъл са врагове; пò ми прилича на взаимоотношения служител—работодател. Та затова няма да задълбаваме.

Но да видим сега самата тема.

Идеята е, че един противник в даден момент може да стане по-полезен за теб във властта… отколкото извън нея.

Има например една много любопитна версия; едно твърдение… че съюзническите сили в един момент решили да НЕ ликвидират Адолф Хитлер, защото неговото управление е станало стратегически вредно за Райха.

В по-късните етапи на Втората световна война Адолф Хитлер все по-често пренебрегва съветите и решенията на своите генерали, настоява за задържане на незащитими позиции и започва офанзиви, откъснати от оперативната (или каквато и да било) реалност. С което Германия губи страшно много.

Докъм 1943 г. съюзническото ръководство достига до заключението относно Адолф Хитлер, че нарастващата му параноя, непредсказуемото вземане на решения и все по-откъснатите от реалността стратегически преценки вече не са просто слабости, а са си направо предимства за тях. А намесата, в определени случаи, носи риск да замени хаоса с компетентност. Или с по-радикализирани лидери…

След малко ще се върнем на това. Преди това…

Допреди изборите в Щатите циркулираха MAGAтски популистки туитове и мемета, че „КАМАЛА ЩЕ ИЗПРАТИ СИНОВЕТЕ ВИ НА ВОЙНА“.

Лозунг, нищо повече. Трябваше да плаши американците (главно MAGAтите, поради естеството на доверчивостта им към републикански конспирации), че Камала е войнолюбка (малко познато звучи, нали?...), която ще започне война в Близкия Изток.

Опорката на MAGAтите беше, че Тръмп е миролюбец, който никога, ама никога-никога не би започнал нова война. Даже си го гласяха да му се любуват как взима Нобела за мир, нали…

Лозунгът „КАМАЛА ЩЕ ИЗПРАТИ СИНОВЕТЕ ВИ НА ВОЙНА“ беше създаден, за да приключи спора още преди да е започнал.

Но политиката има навика да се сблъсква с реалността. Често с неприятна скорост. Съединените щати вече са въвлечени в конфликт с Иран. Военни удари, ескалации, говори се за пълномащабна инвазия, затворен Ормузки проток, инфлация, целият свят вече страда, защото MAGAтите не можаха да приемат: 1.) да имат цветнокожа жена за президент; а и не можаха 2.) да повярват, че осъден престъпник, съден за измами, би могъл да ги… измами.

Британският премиер Киър Стармър беше най-последният лидер, който заяви директно, че конфликтът между САЩ и Иран „не е наша война“. Обединеното кралство се ангажира с отбранителна подкрепа, но очерта ясна граница ПРОТИВ по-дълбоко участие.

В продължение на десетилетия т.нар. специални отношения между САЩ и Великобритания се основаваха на предположението за синхрон. В Англия има центрове, в които английското разузнаване работи заедно с американски агенти. На английска земя. В английски разузнавателни центрове. Американски агенти се разхождат като у дома си. За такова ниво на синхрон и доверие става дума. Вашингтон действаше, Лондон следваше (понякога предпазливо, но рядко, да не кажем никога, с публично дистанциране).

Е, край вече. „Не е наша война“ и толкова!

И Великобритания съвсем не е сама. Има и много по-крайно дистанциране.

„Испания забрани въздушното си пространство за самолети на САЩ, ангажирани във войната срещу Иран“

Да се върнем сега на темата „Когато враговете ти предпочитат ти да си на власт…“

Обикновено противниците искат да премахнат властта на противниците. Но в определени моменти тя може да се превърне в нещо, което предпочитат да оставят непокътнато, защото произвежда напрежение в съюзите и икономически натиск чрез глобалните пазари.

Така да го кажем: системата започва да се натоварва от собственото си тегло („теглото“ бидейки Тръмп в случая). И вече не ти се налага да правиш много, за да бутнеш противника. Той си бута цялата държава. Сам.

В момента в новинарския поток циркулира твърдението, че Иран няма особен интерес да „махне“ Доналд Тръмп, защото ефектът от неговото управление се възприема като по-скоро изгоден, отколкото заплашителен.

За да е по-ясно за какво става дума: източници от Иран са заявили, че Техеран НЯМА никакво намерение да организира атентати, покушения, мисии или каквото и да било, с което да „елиминира“ Тръмп – реципрочно на убийството на аятолах Хаменей. Нямат намерение да им го „върнат“ на американците, защото те сами са си го „върнали“, избирайки си Тръмп за президент.

Защото – казват иранците – Тръмп е толкова вреден за САЩ, колкото нито една ядрена бомба, операция, война или атака могат да бъдат. Тръмп е катастрофа, която унищожава техния враг, САЩ, отвътре. При това бързо. При това със сила, която не може да се сравнява с никоя военна операция.

Разглобява съюзите, заплашва съюзниците, обижда ги, клати НАТО, помага на Москва, слага мита на приятелите на САЩ, маха санкциите от враговете им…

… няма как те – иранците – да направят повече срещу САЩ, от това, което Тръмп ВЕЧЕ прави срещу САЩ.

Когато противникът ти започне сам да разглобява съюзите си, да си удря икономиката, да плаши партньорите си и да подарява геополитическо пространство на всички останали…

… не го спираш. Оставяш го и му пожелаваш успех.

Тръмп явно е най-ценният актив на всички врагове на САЩ – от Иран до Москва. Въпросът е какво ще правят американците (ако въобще нещо, де…) и до каква степен на падение са готови да оставят държавата си: дали до степен „Разклатена демокрация“ или до степен „Диктатура от Третия свят“, или до „Бананова република“?

Предстои да видим.