Лекари: Все повече млади хора страдат от хранителните разстройства орторексия и бигорексия

Случаите на орторексия и бигорексия сред младите хора се увеличават, казаха проф. Дарина Найденова, председател на Националната асоциация „Практическа диететика и интегративна медицина“, и д-р Татяна Матева, специалист по диететика, хранене и обща медицина от Русе при откриването на четвъртото издание на научния симпозиум „Български диетологични дни“ край Варна, съобщава БТА.

Форумът събира водещи специалисти от цялата страна, които работят с пациенти със заболявания на храносмилателната система. Основен акцент в дискусиите е мултидисциплинарният подход за подобряване на диагностиката, лечението и качеството на живот на хората с такива болести.

И орторексията и бигорексията са хранителни разстройства, обясниха лекарите. Проф. Найденова уточни, че орторексията е вманиачаване по здравословно хранене, което вече граничи с патология. Бигорексията е стремеж да се трупат мускули, който също може да прекрачи границите на нормалността. Тя е особено характерна при млади мъже, посочи Матева. „Виждаме широки рамене, тънък кръст и…дискова херния“, посочи лекарката. Според нея причините най-често са отсъствието на правилно хранене и неправилно провеждани тренировки, без системен подход.

При заболяванията на храносмилателната система е нужен интегративен подход, каза Найденова. По думите ѝ по този начин се комбинират различни типове лечения, които взаимно се допълват и се постигат максимално добри резултати в дългосрочен план.

Като проблем за съвременния човек Найденова посочи, че се консумира все по-малко домашно приготвена храна, а се посяга към готовите храни, които обаче често са ултрапреработени и съдържат много консерванти, а нямат витамини и фибри. Тя изтъкна, че всеки може да си позволи ежедневно закуска, при това без да губи много време и да влага усилия. Домат със сирене, препечена филийка или кисело мляко с плод или ядки, е напълно достатъчно, посочи лекарката.

В момента хит е интермитентното хранене - хранене през доста големи интервали от време, например през 6 или 8 часа, каза още Найденова. Според нея обаче няма категорични доказателства, че това е по-ефикасно за отслабване от балансираното хранене. Просто е по-лесно за спазване, допълни лекарката.

Тя посочи още, че едно от най-честите функционални нарушения, което срещат медиците, е синдромът на дразнимото черво. По думите ѝ това състояние не е свързано с някаква сериозна патология, а с изключително лошо качество на живот, със стрес. При напрежение пациентите страдат от неприятни стомашно-чревни симптоми, включително спазми, болки, запек, посочи Найденова.

Това, което навлиза в България в момента, са т.нар. тестове за чревен микробиом, допълни лекарката. По думите ѝ до скоро те са били труднодостъпни, но все повече лаборатории ги предлагат на пациентите. Тестовете показват какви микроорганизми преобладават на ниво дебело черво, дали са тези, които ни помагат да сме по-здрави и намаляват риска примерно от рак, или са такива, които водят до подуване и други оплаквания, посочи Найденова.

За хранителните добавки лекарките изтъкнаха, че хората трябва да бъдат внимателни. В България режимът на регистрация на хранителните добавки е буквално регистрационен, фирма Х декларира, че в буркана има това, но дали е така, дали са правени клинични изпитвания, не е ясно, посочи Матева. В това отношение хората не бива да разчитат на поръчки по интернет, или да смятат, че щом съседката пие нещо, ще е полезно и за тях, допълни лекарката. Тя уточни, че е важно добавките да бъдат предписани от доктор. Лекарите се обучават, ходят по конференции и могат да направят информиран избор какво да предложат на пациентите си, каза Матева. Тя изтъкна, че трябва да се внимава особено при отслабване, тъй като в тези случаи се изисква комплексен подход, а не просто хранителни добавки. Нужно е да се прецени защо пациентът качва килограми, дали има някакви заболявания, каква физическа активност му е нужна, да се изработи хранителен режим, посочи Матева и уточни, че в противен случай може да се причинят хранителни дефицити.

Двете лекарки допълниха, че се увеличават случаите на анорексия и булимия. При това тези разстройства вече не са характерни само за тийнейджърите, допълни Найденова. По думите ѝ често срещани са случаите на т.нар. анорексия на късната възраст, при 40 – 50-годишни жени.

Основната идея е всеки да се храни балансирано - от всичко по-малко, бе позицията на двете лекарки. Според тях дори нездравословните храни не са чак толкова вредни, стига да не се приемат често и в големи количества. Най-важното е да не се залита в крайности, а да се търси балансът, посочи Найденова.