Откриха фосил на 18 милиона години, който може да пренапише историята на приматите

Египетски учени откриха вкаменелост от непознат досега вид древни висши примати, наречен месрипитек мограенсис (Mesrypithecus moghraensis), който е живял в региона на Западната пустиня преди около 18 милиона години, съобщи в. „Ал Ахрам”.

Изследването, публикувано в изданието „Сайънс”, се основава на усъвършенствани филогенетични анализи. Чрез комбиниране на ДНК данни от съвременни видове с анатомичните характеристики на новооткритите фосили, екипът от Университета в Мансура е позиционирал месрипитека близо до общия прародител на съвременните човекоподобни маймуни.

В продължение на години научните теории предполагаха, че произходът на висшите примати е в голяма степен ограничен до Източна Африка, а северната част на континента е извън основния им еволюционен ареал през ранния миоцен. Присъствието на месрипитека в Египет доказва, че Северна Африка съдържа липсващо парче от пъзела, което очертава картина на значително по-широко им разпространение, отбелязва БТА.

Екипът за първи път получи световно признание през 2018 г. с откритието на мансуразавъра (Mansourasaurus) -динозавър с размерите на училищен автобус, който запълни празнина в историята на африканските динозаври. То беше последвано от идентифицирането през 2023 г. на тутцетус (Tutcetus) - един от най-малките и най-древни представители на изчезналото семейство китоподобни базилозаври, наречен в чест на древноегипетския владетел Тутанкамон.

През 2025 г. Центърът идентифицира вида уадисухус (Wadisuchus) - „долинния крокодил”, живял преди приблизително 80 милиона години и оцелял след изчезването на динозаврите. Още едно откритие е месоядният бозайник бастетодон (Bastetodon), обитавал египетските земи преди 30 милиона години, което предостави ключови сведения за ранните праисторически хищници по тези земи.