Тръмпфлация. Когато войната на Тръмп идва директно във вашите сметки

…

_______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Загрубялото съзнание на съвременния потребител на информация и консуматор на новинарско съдържание свикна да приема войните като нещо от фоновия шум на ежедневието си.

Свикна, че картините на разруха и смърт от „някъде си“ са просто част от новините – като спорта и прогнозата за времето.

Все изглеждат далечни. Войните, да. Все са нещо там „по новините“, което се случва някъде другаде, нещо, с което „да се занимават правителствата“, докато обикновените хора продължават ежедневието си; и просто се радват, че не ги е стигнало.

За добро или лошо (…?!...) тази илюзия вече не съществува. Войните започнаха да „пътуват“. Оказа се, че могат да се движат през петролните пазари и веригите на доставки (че и през цените на валутите).

И пристигат, тихо-тихо, но солидно, на едно място, което хората не могат да игнорират: сметките.

Та, Войната на Доналд Тръмп си се плаща глобално сега. От потребителите. Още към средата на март енергийните пазари реагираха рязко на ескалацията. Според множество пазарни анализи, цените на петрола скочиха заради опасенията около Ормузкия проток, през който преминават приблизително 20% от световните доставки на петрол, превръщайки регионален конфликт в глобален икономически шок.

Затварянето на Ормузкия проток… Интересно е, че Тръмп не се е сетил за това. Нещото, което и на малките деца е ясно, че е сред най-първите лостове за влияние в ръцете на иранците. И май ще се окаже по-мощно от атомна бомба (дано никога да не разбираме дали тази метафора е вярна!).

Когато петролът поскъпва, всичко следва: транспортът се оскъпява, производството на храни става по-скъпо, веригите на доставки доста се напрягат, а основните стоки поскъпват. Това вече не е регионален конфликт. Или казано по-просто: войната на Тръмп вдига сметките на всички ни.

Обаче, за да оценим чувството за ирония на съдбата, трябва да отбележим, че никъде ефектът не се вижда по-ясно, отколкото в самите Съединени щати. Репортаж на CNN от днес (25 март 2026 г.) показва как нарастващите цени на горивата вече принуждават американците към директни компромиси с основни нужди.

Много домакинства там намаляват разходите си за храна(!), само за да могат да си позволят бензин. Толкова е абсурдно, че може да се опише само с една дума: „Тръмпфлация“. Принудителен избор между това да стигнеш до работа и да имаш достатъчно храна на масата.

В същото време политическото послание около войната започва да се пропуква. Колкото въобще го е имало изначално. Белият дом си настоява, че преговорите са възможни, дори и непосредствени. Но според живите обновления на сайта на ABC News, Иран ИЗРИЧНО ОТКАЗВА ПРЕГОВОРИ, въпреки сигналите от Вашингтон за мирно предложение. Това противоречие очевидно засяга достоверността на историите, които излизат съвсем официално от администрацията на Тръмп. Ако едната страна твърди, че се водят разговори, а другата открито ги отхвърля, тогава едно от тези твърдения не е вярно.

Та, има ли реален дипломатически процес или само приказки? И изобщо не става дума коя страна (ако изобщо някоя от двете) харесвате и подкрепяте. Може да харесвате или да не харесвате и двете, може да не ви пука за която и да било от двете; но реалността е, че войната трябва да спре, а един от участниците лъже: за причините, за развитието, за опциите за изход, за собствените си възможности и за кой знае какво още.

Публикации и коментари в издания като The London Economic описват твърденията за активни преговори като „фантасмагории“, докато журналисти и наблюдатели все по-често твърдят, че посланията на администрацията се отдалечават от реалността.

Международният журналист от БиБиСи Лайз Дюсет заяви, че предположенията и намеците, че могат да се водят преговори и че вицето Джей Ди Ванс ще седне лице в лице с ирански представители, са несъстоятелни. Всъщност думите му бяха: „Просто няма да се случи!“

„Тръмпфлация“ описва ясна верижна реакция: политически решения водят до геополитическа нестабилност; нестабилността предизвиква енергийни шокове; енергийните шокове водят до растящи цени; а растящите цени оказват натиск върху домакинствата. Резултатът е инфлационна вълна, задвижена не от естествени икономически цикли, а от политически избор. И тя е измерима: на бензиностанцията, в супермаркета и в месечните ни разходи.

Това го дължим на президент, избран от хора на хиляди километри от нас, без ние да сме имали каквато и да било възможност за влияние в този избор. Президент, който между другото им беше обещал, че няма да започва повече войни и ОСОБЕНО, че няма да започва повече войни в Близкия Изток.

Да… за нас – за останалия свят – ситуацията е особено разочароваща. Това никак не е война, избрана колективно, нито пък е операция на НАТО, нито е интервенция с мандат на ООН. Нищо, в което участваме, или сме част от решението. Последствията обаче си ги споделяме глобално.

Европейските потребители плащаме по-високи енергийни разходи, пазарите поемат финансовите шокове, а световната търговия се адаптира към нестабилност, създадена другаде, благодарение на избиратели, които вероятно не могат да ни посочат къде се намираме на картата.