Как гласуването спира да има значение (урок от Древен Рим)

Вчерашното интро към историческия ни текст ми хареса и реших, че ще го използвам като интро към цялата поредица, която ви обещах.

Та…

Удобно е да вярваме, че историята е нещо, дето все се случва на другите. Нещо, написано в дебелите, прашни книги, останало назад в миналото. Но да – най-вече е удобно да вярваме, че е нещо, случващо се все на други (и че ТЕ трябва да го помнят, а не ние да се затормозяваме с „помнене“ и взимане на поуки).

Мързеливият подход към историята е най-разпространеният, няма какво да се заблуждаваме. И не е нещо „типично нашенско“, не. Повечето народи, озовали се в криза днес… ако се поразровят малко в някоя прашна книга, ще намерят близнак на бедата си.

Например американците имат какво да научат от падането на Римската империя. Ние, българите, пък можем да се поучим от други парчета от сериала, наречен „човешка история“. Затова няма да е зле да се поразровим. Ще направим това упражнение; и ще го превърнем в серия от публикации, посветени на отрязъци съвременна реалност и парче история, към което може да бъде препратена.

Ние например можем да се поучим от историята защо римляните продължавали да гласуват дълго след като това вече не променяло нищо.

Именно с това ще продължим днес. Ето: Епизод II: „Римляните продължавали да гласуват дълго след като това вече не променяло нищо“.