Защо Тръмп може да не успее да се измъкне от войната с Иран, дори и да иска

След дни на колеблива реторика, в понеделник Тръмп даде първи сигнал за потенциална деескалация, като обяви, че е постигнато съгласие по 15 точки в „продуктивни разговори“ с Иран. Техеран обаче отрече да е воден какъвто и да е диалог.

Най-оптимистичната гледна точка е, че и САЩ, и Иран са стигнали до момент, в който цената на по-нататъшната ескалация би била толкова ужасяваща, че и двете страни търсят изход. Подобни прозрения понякога слагат край на войни.

Защо Тръмп има нужда да намали напрежението

В миналото Вашингтон е разговарял със сравнително умерени ирански представители, само за да установи, че по-радикалните фигури в Техеран са твърдо против всякакъв компромис.

Никой не може да предвиди какво предстои в Иран. Възможно е убийствата на висши лидери и атаките на САЩ и Израел да са причинили фатални пукнатини в режима, които все още не са видими. Засега обаче липсват ясни публични признаци за разпадане.

Въпреки това е лесно да се разбере защо президентът може да бъде изкушен от перспективата за преговори. Той се нуждае от изход, тъй като много от потенциалните му действия са непривлекателни.

Друг вариант е изпращането на сухопътни войски. Това обаче би било пресичане на политически Рубикон, което би напомнило за „вечните войни“, срещу които Тръмп водеше кампания.

Често президентите се сблъскват с кризи, които нямат добри решения, но малцина са изправени пред толкова сложна ситуация като тази в Иран, която Тръмп сам си създаде, пише още Си Ен Ен.

Войните, за разлика от незаконните мита, не могат да бъдат започвани и спирани според прищевките на един президент или за да се стабилизират пазарите. Затова ключовият въпрос след решението на Доналд Тръмп да отмени планираните удари срещу Иран не е дали той отново е проявил нерешителност.

Тръмп доведе враждуващите страни до ръба на пропастта, заплашвайки да бомбардира ирански електроцентрали, ако Техеран не отвори Ормузкия проток – ключов маршрут за износ на петрол. Иран от своя страна обеща ответни удари по жизненоважна инфраструктура в съюзническите на САЩ държави от Персийския залив. Подобен пожар можеше да предизвика световна рецесия и да влоши и без това тежката хуманитарна ситуация за иранските граждани, на които Тръмп твърдеше, че иска да помогне.

Съществуват обаче и много причини за скептицизъм, че предстои пробив. Дните на хаотична и противоречива реторика от страна на Тръмп и неспособността на администрацията му да представи последователна причина за конфликта или ясна стратегия за изход от него подкопават доверието към всяко отделно изявление на САЩ.

Някои анализатори отбелязват, че паузата в заплахите на президента съвпада с търговската седмица на световните пазари. На фона на падащите фючърси на акциите и растящите цени на петрола, дали Тръмп просто не се е опитал да успокои пазарната нестабилност? Това не би било прецедент и отново проработи: индексите Dow, S&P 500 и Nasdaq се повишиха с над 1% в понеделник, докато цената на петрола сорт „Брент“ падна с 11%.

Възможно е Тръмп да иска да спечели време и по друга причина: американските сили, които биха му дали възможност да нахлуе на остров Харг – епицентърът на иранската петролна индустрия – или да окупира острови и крайбрежни райони в протока, все още не са напълно разгърнати.

Струва си да се припомни и склонността на Тръмп към хиперболите. Опитът показва, че неговите твърдения за дипломатически напредък и уверенията, че Иран „отчаяно“ иска сделка, може да са силно преувеличени, макар понякога умишлената заблуда да е инструмент, използван от държавниците за създаване на пространство за пробив.

Резките смени в позицията на президента – от разговори за „прекратяване“ на конфликта до заплахи за ескалация – са несъвместими с традициите на стабилното военно ръководство. Но те са типични за стила на Тръмп. Тази непредсказуемост и склонността му да се опитва да смекчава кризите, които сам е създал, са познати от неговия личен живот, бизнес и политическа кариера.

Съществува обаче и отрезвяващата възможност този хаотичен метод да бъде подложен на изпитание отвъд пределите си в Персийския залив. Макар Иран да е военно по-слаб от САЩ и Израел, конфликтът показа, че Техеран също има своите лостове за влияние, след като на практика затвори Ормузкия проток и взе за заложник световната икономика.

Логиката подсказва, че режим, който беше ултрарадикален и преди войната, едва ли ще бъде по-отворен към исканията на Тръмп след убийството на върховния си лидер и понесените тежки удари. Условията на Тръмп за прекратяване на конфликта – вероятно включващи отказ на Иран от ядрената му програма и балистичните ракети с голям обсег – може да се окажат непреодолимо препятствие. Последните събития показват точно защо един изолиран режим би решил да се сдобие с подобни „застрахователни полици“ срещу бъдещи атаки от чужди сили.

Дори и да започнат преговори, за каквито Пакистан вече предложи домакинство, не е ясно кой би представлявал Иран. Режим, който е децентрализирал властта си и е загубил ключови фигури, може да се окаже неспособен да взима колективни решения. А ако, както смятат някои експерти, Корпусът на гвардейците на ислямската революция вече е поел пълен контрол, позицията му може да е дори по-твърда от преди.

Не би било изненадващо, ако иранските лидери тълкуват противоречивите изказвания, резките смени в позицията и емоционалните публикации на президента в социалните мрежи като знак, че стратегията им за налагане на икономически последствия върху Тръмп работи.

Въздушната кампания сериозно намали регионалната заплаха от страна на Иран. Но ако грубата сила все още не го е поставила на колене, Тръмп не е обяснил защо Техеран би се отказал от основния си коз – контрола над Ормузкия проток – без значителни отстъпки от страна на САЩ.

Една от възможностите е ескалация на конфликта в сегашния му вид – съсредоточаване на американския огън върху ирански цели около протока. Няма обаче гаранции, че това ще отслаби капацитета на Техеран до степен, в която преминаването на кораби ще стане безопасно.

Тактическата опция за пълно оттегляне (TACO) и обявяване на победа – независимо дали е реална, или не – изглежда привлекателна. Но подобен ход би оставил съюзниците на САЩ в Персийския залив, които се противопоставиха на войната, изложени на гнева на един овластен Иран. Прекратяването на конфликта без обезопасяване на иранските запаси от високообогатен уран може да позволи на страната един ден бързо да се сдобие с ядрено оръжие и би подкопало най-последователната обосновка на Тръмп за войната.