Новата директива на ЕС за хранителните отпадъци: какви са задълженията и къде е България

От насърчаване към задължение

Сроковете за страните членки

Националният контекст

Хранителното банкиране като правен и социален инструмент

Предизвикателството пред институциите

С приемането на Директива (ЕС) 2025/1892, с която се изменя Рамковата директива за отпадъците, Европейският парламент и Съветът на ЕС направиха преход от препоръчителен към задължителен подход в политиката за намаляване на хранителните отпадъци. За първи път държавите членки са обвързани с конкретни количествени цели и срокове, които подлежат на мониторинг и контрол, съобщава БТА.

До този момент европейската политика в областта на хранителните отпадъци се основаваше предимно на стратегии, насоки и доброволни мерки – включително задължението за измерване и докладване на разхищението на храни. Данните на Евростат обаче показват, че този модел не води до устойчив спад, а в някои държави се отчита дори увеличение на разхищението на глава от населението, каза за БТА изпълнителният директор на Българската хранителна банка (БХБ) Цанка Миланова.

Новата директива променя този подход, като въвежда обвързващи цели до 2030 г. – 10 процента намаление в производството и преработката и 30 процента намаление в търговията, общественото хранене и домакинствата. За разлика от предишните политики неизпълнението на тези цели може да доведе до санкции в рамките на процедурите за нарушение на правото на ЕС.

Според Жельо Желев – председател на Управителния съвет (УС) на Сдружение „Верният настойник“, директивата създава реална възможност повече годна за консумация храна да достига до уязвими групи, вместо да бъде унищожавана, но прилагането ѝ в България трябва да бъде практично и съобразено с условията на работа на терен.

Директивата е публикувана в Официален вестник на ЕС на 26 септември 2025 г. и влезе в сила на 16 октомври 2025 г. От тази дата България разполага с 20 месеца, тоест до 16 юни 2027 г., за да актуализира националното си законодателство.

Това предполага изменения не само в Закона за управление на отпадъците, но и координация с действащите разпоредби в Закона за храните, подзаконовата нормативна уредба и националните стратегически документи. Директивата изисква ясно разграничение между излишък от храни (годни за консумация) и хранителни отпадъци, както и приоритетно прилагане на мерки за превенция.

Общото количество хранителни отпадъци в България е намаляло от 747 941 тона през 2020 г. до 617 391 тона през 2023 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ), предоставени на БТА. За периода спадът е със 130 550 тона. Данните обхващат отпадъците от първично производство, преработка и производство, търговия и разпространение на храни, ресторанти и кетъринг услуги, както и домакинствата. Отпадъците от домакинствата са около 43 процента от всички хранителни отпадъци през 2023 година, а от ресторантите и кетъринг услугите около 16 процента.

По данни на Българската хранителна банка в България годишно се разхищават над 340 хил. тона годна храна само в рамките на хранителната индустрия. В същото време действащата до 2026 г. Национална програма за намаляване на разхищението и загубата на храни е изградена основно върху препоръчителни мерки, без осигурен дългосрочен финансов ресурс.

Според изпълнителния директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова липсата на системно планиране и инвестиции в механизми като хранителното банкиране поставя под съмнение готовността на страната да отговори на новите изисквания. Към момента няма публична информация за създадена междуведомствена структура, която да подготвя транспонирането на директивата, въпреки че темата засяга както Министерството на земеделието и храните, така и Министерството на околната среда и водите.

В някои от българските общини вече работят по темата. Така например в Бургас през 2025-та заработи заработи първата анаеробна инсталация в страната, която може да преработва над 30 000 тона хранителни отпадъци годишно. Общо 8 413 тона хранителни отпадъци са преработени през 2024-та година и в инсталацията на Столичното предприятие за третиране на отпадъци в Хан Богров. Увеличението е с близо 17% в сравнение с 2023г., когато са обработени 7198 тона.

Общинско предприятие, която приготвя над 500 000 порции храна годишно, изхвърля 720 килограма хранителни отпадъци във Враца. Отпадъците се предават на специализирана фирма, а за услугата се заплащат около 720 лева, каза за БТА заместник-кметът с ресор здравеопазване и социални дейности на Община Враца Вероника Ценова. По думите ѝ се обсъждат различни възможности за по-ефективно управление на хранителните отпадъци, включително и оптимизиране на количествата съобразно действащия рецептурник и възрастовите групи на учениците.

Българското законодателство вече съдържа правна рамка за хранително банкиране, включително регламент за дейността и данъчен стимул под формата на нулева ставка на ДДС върху даренията на храни. Въпреки това моделът се прилага на практика от две организации и без целева държавна подкрепа. В националния регистър на издадените разрешения за оператори на хранителни банки са регистрирани две такива – Българска хранителна банка и Верният настойник. И двете организации работят с големи търговски компании като "Кауфланд", "Лидл', "Фантастико", за да се оползотворяват част от храните и с тях да се подкрепят уязвими групи.

Новата директива поставя въпроса дали България ще използва транспонирането ѝ единствено като формално задължение или като възможност за изграждане на работеща система, която едновременно да намалява отпадъците, да подкрепя социалната политика и да ограничава екологичните щети.

Предстоящите 20 месеца ще бъдат ключови за това дали България ще изпълни минималните изисквания на директивата, или ще заложи на по-широк подход с реален ефект. В противен случай рискът е новите европейски цели да останат на хартия, а страната да се изправи пред процедури за нарушение и пропуснати социални и икономически ползи.