Изходът от войната в Иран: Възможни са 3 сценария

Войната в Иран носи много неясноти, но има и някои очевидни неща, замъглени от шума и нетърпението на социалните медии, които налагат неистовото си темпо както на живота, така и на войната. Това е едно от правилата на войната: не можеш да прецениш резултата от една операция, докато тя не приключи и прахът не се уталожи. След само две седмици боеве е твърде рано да се говори за патова ситуация. Въпреки че плановете на Доналд Тръмп, както в повечето конфликти, не издържаха проверката на реалността. Това посочва в свой материал за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

На 16-ия ден от войната всички сценарии все още са възможни. На първо място е този, който анализаторите считат или за най-лошия, или за най-добрия: прекратяване на огъня. Тези, които го смятат за най-лошия сценарий, подчертават, че това ще позволи на режима на моллите да остане на власт. Европейските и арабските дипломати, които призовават за това, казват, че това би предотвратило "хаос" и "регионална ескалация". Тези дипломатически усилия не са без основания. Преди всичко, устойчивостта на режима се оказа по-силна, отколкото американските лидери са очаквали. След войните в Афганистан и Ирак в началото на 2000-те години, иранските молли децентрализираха отбраната си, която сега е организирана на мозаичен принцип, предоставяйки оперативна автономия, включително при въздушни удари, на 31 регионални щабове на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. "Иранският режим се готви за тази война от две десетилетия", припомни Клеман Терм, специалист по Иран в института Ifri, по време на неотдавнашна кръгла маса.

За него назначаването на Моджтаба Хаменей "сигнализира завръщането на най-идеологическото и екстремистко крило на иранската "дълбока държава". Това е краят на илюзията за решение от венецуелски тип." В Ислямската република няма фигура, подобна на Горбачов, която е готова да реформира тоталитарната система, нито пък помирителна фигура като Делси Родригес в Каракас, която се поддаде на натиска на САЩ по прагматични причини. "Религиозните диктатури не подлежат на реформиране", коментира дипломат, запознат със ситуацията. От началото на войната Иран и Хизбулла показват, че нямат намерение да капитулират или да отстъпват, а по-скоро, че възнамеряват да въвлекат целия регион в конфликта. "Тази яснота ни кара да мислим, че Ислямската република може да оцелее в тази война. Ако Доналд Тръмп се откаже от борбата, режимът ще надделее и ще се укрепи", подчертава френският дипломат.

Този сценарий се подхранва и от позицията на Доналд Тръмп след началото на ударите и от неяснотата около целите му. Дороте Шмид, специалист по Близкия изток в Ifri, говори за "политика на лавиране", колебаеща се между продължаване на войната до смяна на режима и бързо излизане от конфликта. Както заяви Джон Болтън, бившият съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп: "Аз подкрепям смяната на режима в Иран, но дълбоко се опасявам, че недостатъчната подготовка ще попречи на постигането на тази цел. Стратегията изглежда има недостатъци, особено в координацията с опозицията в Иран и недостатъчната подготовка на американския народ преди атаката."

Вместо Венецуела, Иран би могъл да избере севернокорейския сценарий. С назначаването на Моджтаба Хаменей, Техеран, подобно на Пхенян, се превърна в наследствена диктатура, защитена от идеология и репресии. Ислямската република също би могла да последва ядрения път на Северна Корея, като премахне всички ограничения на програмата си и ускори похода на страната към бомбата, единственият начин да се защити от бъдеща американска атака. "Мнозина вярват, че само тайно и ултрабързо реактивиране на ядрената програма може да гарантира дългосрочното оцеляване на режима. Американците и Израел искаха да ударят достатъчно силно моллите, за да ги принудят да се откажат от програмата си. Можем да видим точно обратното на тези прогнози. И всичко това се случва във време, когато от юни миналата година няма надзор от МААЕ", анализира дипломат.

Ако 450-те кг обогатен уран - "катеричият орех", както го нарече един дипломат - за който се смята, че иранците са скрили в дълбоки тунели и евентуално са разпръснали, не бъдат открити от израелски или американски командоси, ядреният марш на Иран към бомба ще се ускори. Да не говорим, че този военен запас може да се използва и за направата на мръсни бомби. Сред лошите новини, които биха могли да дойдат от Иран през следващите седмици и месеци, ако САЩ изоставят Иран и режимът остане на власт, са възобновяването на програмата му за балистични ракети, както и вероятното и брутално завръщане на тероризма в Европа. И това е без да се вземат предвид подновените репресии, които вероятно ще бъдат отприщени отново срещу опозицията, която загуби над 30 000 членове по време на демонстрациите през януари, пише news.bg.

"За Израел това беше сбъдната мечта: да убеди Доналд Тръмп да атакува Иран, за да свали режима. Но днес трябва да се запитаме: какво постигнахме, което не успяхме да постигнем през юни?", пита Дани Цитринович, експерт в Института за изследвания на националната сигурност (INSS) в Тел Авив, по време на кръгла маса в Париж, организирана от Фондацията за стратегически изследвания (FRS). Без смяна на режима, предупреждава той, няма да има стратегическа печалба за Израел. "Бъдещето може да бъде дори по-лошо, защото Моджтаба Хаменей ще възобнови ядрената надпревара, а Доналд Тръмп няма да последва израелците, когато решат да нанесат нов удар. Можете да атакувате заводите им за обогатяване на уран десет пъти и иранците все още ще имат ядрен капацитет. Тази война няма да реши нашите проблеми", твърди той.

И все пак другият сценарий, на който мнозина, включително тези в Персийския залив, се надяват - падането на режима - все още е на масата в Тел Авив, може би във Вашингтон и сред иранските опозиционни фигури. "Не вярвам, че Ислямска република Иран, изградена от Хаменей през последните 36 години, може да съществува без него. Това не означава, че е свършила, но ще бъде фундаментално трансформирана", прогнозира Хедър Уилямс, експерт от Rand, на кръглата маса на FRS. И тя ще стане по-уязвима за атаки, насочени към нейното сваляне. Някои мечтаят за "велик ден", когато падането на иранския режим и неговите пълномощници ще освободи Близкия изток от пипалата на октопода, които го държат от 1979 г. насам.

И тук поддръжниците на този оптимистичен сценарий имат своите аргументи. С Реза Пахлави, синът на сваления шах, дори и да не е всеобщо популярен, опозицията за първи път има възможна алтернатива на моллите, готова да се ангажира със свалянето им от власт. По време на януарския бунт имаше случаи на дезертьорства и откази да се подчиняват на заповеди в полицията и по-слабо идеологически мотивираните служби за сигурност. Според експерт по Иран подобни брутални атаки срещу народа са довели до "политическото самоубийство" на моллите. Като атакуват съседите си от Персийския залив, продължава той, те извършват "дипломатическо самоубийство". "Това прави оцеляването на режима трудно в средносрочен план. Можем да си представим как той се превръща в зомби държава и се насочва към икономически колапс", казва Клеман Терм.

Между тези два сценария експертите предвиждат други, повече или по-малко хаотични пътища. От американско блато с разположени на място войски, до възобновяване на преговорите със силно отслабен режим или дори гражданска война. Именно от това се опасяваше саудитският изследовател Азиз Алгашиян на кръглата маса на Федералното общество за сигурност: "В Саудитска Арабия тази война, от която не се вижда изход, се разглежда като отваряне на кутията на Пандора и предвестник на хаоса."

Дори в Близкия изток обаче "най-лошото не винаги е неизбежно", надява се Клеман Терм. "Не можем да изключим приятна изненада, защото цялото население въстана срещу репресивната държава." Разбира се, борбата, ако започне, ще бъде неравностойна: въоръжени милиции ще се изправят срещу населението и народа с голи ръце. Ще подкрепят ли американските и израелските съюзници иранския народ докрай? "Въпреки че Тръмп намали амбициите си, след като видя устойчивостта на иранския политически естаблишмънт, целта за смяна на режима не е изчезнала", твърди Ели Тенебаум, директор на Центъра за изследвания на сигурността в Ifri.