Путин стои зад всяка миграционна криза в ЕС

Владимир Путин е "основният фактор“, който определя миграцията към Европа, поради ролята, която е изиграл в подклаждането на конфликтите през последното десетилетие, заявява високопоставен служител на ЕС, на фона на подготовката на европейския блок за евентуално увеличение на броя на хората, които бягат от войната в Близкия изток, съобщава Financial Times.

"Путин винаги е замесен в тези големи миграционни вълни. Винаги става дума за Владимир Путин“, допълва еврокомисарят по миграцията Магнус Брунер.

Длъжностното лице подчерта подкрепата, оказана от руския президент на сирийския му колега Башар Асад през целия период на гражданската война, избухнала през 2011 г. Гражданската война в Сирия предизвика миграционната криза в Европа през периода 2015–2016 г., когато над 2 милиона души подадоха молби за убежище на континента. Освен военната подкрепа, Путин позволи на Асад да се укрие в Русия в края на 2024 г., когато режимът му беше свален. Втората миграционна вълна се състоеше от "украинци, които дойдоха в Европейския съюз — и Владимир Путин отново беше замесен“, допълва Брунер, имайки предвид мащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.

Оттогава около 4,3 милиона украинци са получили временна закрила в ЕС. По отношение на настоящия конфликт в Иран, макар и той да не е бил предизвикан от Русия, "Владимир Путин подкрепи режима там“, коментира Бруннер, пише Фокус.

"Следователно той всъщност е основният фактор, който определя миграцията към Европа.“ За разлика от 2015 г., когато бившия германски канцлер Ангела Меркел посрещна с отворени обятия бежанците от Сирия, европейските страни сега искат да предотвратят масов приток на бежанци вследствие на войната в Близкия изток, предизвикана от американско-израелските атаки срещу Иран. Бруннер заявява, че "в момента не наблюдаваме никакъв поток от Иран... но, разбира се, трябва да бъдем бдителни, тъй като ситуацията може да се промени от ден на ден“.

Няколко страни от ЕС, начело с Италия и Дания, настояват за приемането на по-строги мерки, включително затваряне на границите, за да се попречи на пристигането на хора от Близкия изток и да се предотврати ситуация, подобна на кризата в Сирия. В съвместно писмо Метте Фредериксен и Джорджа Мелони предупредиха, че "не можем да рискуваме повторение на притоците от бежанци и мигранти към ЕС, както се случи през периода 2015–2016 г.“.

Премиерите на Дания и Италия призоваха Европейската комисия "да проучи механизмите, които биха могли да действат като аварийна спирачка, която да се задейства като форсмажорна ситуация в случай на внезапни и мащабни миграционни движения към Съюза“. Това би могло да включва затваряне на границите на Съюза в случай на заплахи за сигурността, заявва дипломат от ЕС. Страните от ЕС са прибягвали до тази мярка в миналото, например когато Русия и Беларус изтласкаха мигрантите през границата в Полша. Брунер допълва, че приема "много на сериозно“ такива искания от страна на държавите-членки.

Неправителствени организации за правата на човека, като "Амнести Интернешънъл“, остро критикуваха мерките, предприети от Полша миналата година за спиране на молбите за убежище на границата с Беларус, като твърдяха, че те са "непоследователни и несъвместими с задълженията, наложени от международното право“. Брунер заяви, че ЕС сега е "много по-добре подготвен, отколкото беше преди 10 години“, като посочи процедурите за предоставяне на убежище, провеждани директно на границите, и новите биометрични проверки на границите на Съюза, които постепенно влизат в сила.

Той уточни, че от 40-те милиона граждани извън ЕС, които са се регистрирали за влизане в Съюза откакто през октомври започна да функционира така наречената система за влизане/излизане, около 19 000 са били отхвърлени, включително 500, които са представлявали заплаха за сигурността. "Ние сме наясно с въпроса за миграцията... но и с въпроса за сигурността по отношение на терористичните атаки; трябва да сме подготвени и за това“, посочва Брунер.