Световният доклад за щастието за 2026 г., публикуван от Центъра за изследване на благосъстоянието на Оксфордския университет, определя Финландия като най-щастливата страна в света за девета поредна година, а други скандинавски страни като Исландия, Дания, Швеция и Норвегия са в топ 10 на класацията, пише Асошиейтед прес. Според документа България заема 84-то място сред 147 страни.
Интензивната употреба на социални медии допринася за рязък спад в благосъстоянието сред младите хора, като ефектът е особено тревожен при момичетата тийнейджъри в англоговорящите страни и Западна Европа, сочи документът.
Ново попълнение в топ 5 на класацията е Коста Рика, която достига до четвъртото място от 23-то през 2023 г. Според доклада повишеното благосъстояние се дължи на семейните връзки и други социални отношения.
„По-общо погледнато, в Латинска Америка има по-силни семейни връзки, силни социални отношения, високо ниво на социален капитал, както биха го нарекли социолозите, отколкото на други места“, добавя той, цитиран от БТА.
Както и в предишните години, страните в или близо до зоните на големи конфликти остават на дъното на списъка. Афганистан е класиран като най-нещастната страна, следван от Сиера Леоне и Малави в Африка.
Класацията е на база отговори, дадени от около 100 000 души в 140 страни и територии, от които е било поискано да оценят живота си. Проучването е направено в партньорство с аналитици от „Галъп“ и Мрежата за развитие на устойчиви решения към ООН.
В повечето страни всяка година е осъществяван контакт по телефона или лично с 1000 души.
Респондентите са помолени да оценят живота си по скалата от едно до десет. Сред младите хора под 25-годишна възраст в англоговорящите страни и Западна Европа оценката е спаднала с почти един пункт през последното десетилетие.
„Ясно е, че трябва да направим колкото е възможно повече, за да върнем „социалното“ в социалните медии“, казва Де Нев.
Според него качеството на живота сред младите хора под 25-годишна възраст в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия е спаднало значително през последното десетилетие, като ключов фактор за това са дългите часове, прекарани в преглеждане на социалните медии.
„Мислим, че това е заради качеството на техния социален живот и стабилността, на която в момента се радват“, казва Ян-Емануел де Нев, професор по икономика, който ръководи Центъра за изследване на благосъстоянието и е съредактор на Световния доклад за щастието.
Докладът сочи, че стабилното класиране на върха на Финландия и другите северноевропейски страни е свързано с комбинацията от богатство, неговото равномерно разпределение, наличието на социална държава, която защитава хората от рисковете от рецесия, както и очакваната продължителност на здравословен живот.
Според доклада негативната връзка между благосъстоянието и интензивната употреба на социални медии е особено тревожна сред момичетата тийнейджъри. Например 15-годишните момичета, които използват социални медии в продължение на пет часа или повече, са посочили спад в удовлетворението си от живота в сравнение с други, които ги ползват по-малко.
Младите хора, които използват социалните медии по-малко от един час на ден, отчитат най-високи нива на благосъстояние, сочат учените – по-високи, отколкото при тези, които не ги използват изобщо. Но подрастващите, според оценки, прекарват приблизително средно по 2,5 часа на ден в социалните медии.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)