Една жена от Пенсилвания, която е гласувала за Тръмп ТРИ ПЪТИ, обобщи мнението си с брутална яснота, наричайки го „безполезна купчина ла*на“ и казвайки, че подкрепата ѝ за него е била грешка.
Нали… като ще си говорим за „разпадане на доверието“…
Според социологически данни, цитирани в американски медии, по-малко от една трета от американците подкрепят атаката срещу Иран. За по-малко от три седмици война, по информация от американски източници, са загинали 13 американски военнослужещи, а над 200 са били ранени. А цените на горивата рязко тръгнаха нагоре.
Това е важно, защото целият политически стил на Тръмп се крепи върху митологията на доминацията. Той уж винаги е човекът, който командва, винаги „държи картите“, винаги пречупва другите според волята си. Но сега събитията май спряха да му се подчиняват? Май започна да вижда не силата на Америка, а границите на силата ѝ? Не, светът не ѝ е слуга и това явно много учудва Тръмп.
Това е и тезата, изразена с малко по-сдържания език на Рафаел Бер в The Guardian: на Тръмп му се преподава урок за пределите на американската мощ, но той го научава бавно (защото, както стана ясно – толкова си може).
Старият имперски инстинкт (тоест, убеждението, че Вашингтон може да си прави каквото си иска – да подпали конфликт, да сплашва приятели и врагове едновременно и все пак да диктува крайния резултат) се сблъсква с по-твърда реалност. Светът е по-раздробен, съперниците са по-опортюнистични, съюзниците са по-малко търпеливи, а дори американското военно превъзходство не може да премахне икономическия и политическия обратен удар на войната.