Вече и Москва ли започна да раздава заповеди на Тръмп?

…

______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Доналд Тръмп обича да говори така, все едно властта, решенията и управлението са въпрос на тон. Повишаваш глас, заплашваш, обиждаш съюзник и обявяваш, че всичко е под контрол…

… и светът трябва да се пренареди съобразно това.

Ако викаш достатъчно силно някаква фантасмагория, то тя ще стане истина? Ако отричаш достатъчно шумно, че си в досиетата „Епстийн“, и изведнъж името ти се изпарява оттам? Ако достатъчно дълго и шумно викаш, че са ти „откраднали изборите“, то ще се появяват доказателства?

Ако кажеш, че си спрял някакви измислени N-найсет войни и хоп!—дават ти Нобелова награда?

Ако кажеш, че си спечелил една война (например тази в Иран) и хоп!—врагът се предава?

Явно това е „представлението“: перчене като стратегия, празнословие като държавническо изкуство и избухването като начин за комуникация със съюзниците.

Проблемът е, че реалността упорито отказва да играе тази роля. И това никога не е било по-ясно от сега.

Единственият, който не може (наистина не може, няма капацитет) да разбере последствията от войната, е човекът, който я започна.

Само че последствията не останаха само „на хартия“ или само върху някаква там дигитална карта на лаптоп на някое бюро в Пентагона. Цените на петрола скочиха, Ормузкият проток се превърна в застрашен възел на световната икономика, а пазарите (очаквано) изпаднаха в паника.

Дори вътре в самите Съединени щати политическата реакция се оказа далеч по-студена, отколкото на Белия дом му се искаше.

Да припомним какво обещаваха Тръмп и приближените му ПРЕДИ да се докопат до властта – по време на предизборната кампания: без повече войни в Близкия Изток, защото те са „капан“ и са безсмислени за Америка, че там само умират американски патриоти и САЩ не са длъжни да са „полицаи“ в онази част на света. Казваха, че войните там са скъпи и опасни.

Другото, което обещаваха, беше намаляване на цените на храните и бензина.

Сега – с войната в Иран – показаха среден пръст на избирателите си, вкарвайки САЩ във война в Близкия Изток, която вдигна неимоверно цените на ВСИЧКО.

Една жена от Пенсилвания, която е гласувала за Тръмп ТРИ ПЪТИ, обобщи мнението си с брутална яснота, наричайки го „безполезна купчина ла*на“ и казвайки, че подкрепата ѝ за него е била грешка.

Нали… като ще си говорим за „разпадане на доверието“…

Според социологически данни, цитирани в американски медии, по-малко от една трета от американците подкрепят атаката срещу Иран. За по-малко от три седмици война, по информация от американски източници, са загинали 13 американски военнослужещи, а над 200 са били ранени. А цените на горивата рязко тръгнаха нагоре.

Това е важно, защото целият политически стил на Тръмп се крепи върху митологията на доминацията. Той уж винаги е човекът, който командва, винаги „държи картите“, винаги пречупва другите според волята си. Но сега събитията май спряха да му се подчиняват? Май започна да вижда не силата на Америка, а границите на силата ѝ? Не, светът не ѝ е слуга и това явно много учудва Тръмп.

Това е и тезата, изразена с малко по-сдържания език на Рафаел Бер в The Guardian: на Тръмп му се преподава урок за пределите на американската мощ, но той го научава бавно (защото, както стана ясно – толкова си може).

Старият имперски инстинкт (тоест, убеждението, че Вашингтон може да си прави каквото си иска – да подпали конфликт, да сплашва приятели и врагове едновременно и все пак да диктува крайния резултат) се сблъсква с по-твърда реалност. Светът е по-раздробен, съперниците са по-опортюнистични, съюзниците са по-малко търпеливи, а дори американското военно превъзходство не може да премахне икономическия и политическия обратен удар на войната.

Докато Тръмп се мъчи да наложи волята си над събитията, Москва изглежда все по-спокойна да се отнася към него не като към противник, когото трябва да надхитри, а почти като към полезен канал, през който може да бъде упражнен натиск другаде.

Кирил Дмитриев (ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и преговарящ на Кремъл с Вашингтон) излиза с призив към Тръмп да санкционира Европа заради Русия и Иран. Що за нагла щуротия? Но тези призиви са показателни. Те подсказват забележително самочувствие. Русия вече публично предлага какво да направи Тръмп оттук нататък. Дават му посока в живота, както се казва.

Така…

Предполага се, че това е американският президент, нали… човекът, който рекламира себе си като въплъщение на суровата национална воля. И въпреки това тонът, идващ от Москва, не е тон на страх. Не е дори тон на особено внимателна дипломация. По-близо е до тона, който се използва към някого, смятан за политически полезен или лично податлив.

И защо не?

Тръмп обижда НАТО, разяжда западното доверие, атакува Украйна, ласкае Путин и превръща съюзническата политика в пазар на заплахи и озлобления. А сега започна и война в Близкия изток (нещо, което беше обещал да спре!), която предизвика енергийна паника, допълнително напрегна западната коалиция и създаде нови възможности Русия да маневрира икономически и политически.

От гледна точка на Москва това не е поведението на дисциплиниран противник, а е поведението на един генератор на хаос, който играе в тяхна полза. Нищо повече.

А генераторите на хаос често са полезни.

Все пак войната на Тръмп с Иран отвори пазар за руския петрол и вдигна цените. ОСВЕН ТОВА Тръмп вдигна и санкциите. И така войната на Тръмп директно започна да подхранва войната на Путин срещу Украйна и Европа.

Тръмп иска да изглежда като силния човек, който кара историята да се движи по негова команда, но колкото по-безразсъдно действа, толкова повече започва да прилича на някой, който подскача от импулс към импулс, докато по-силни стратегически играчи се възползват от щуротията му.