Орбан, Тръмп и едно „съвпадение“, което храни руската война. Колко „случайности“ са нужни, за да спечели Путин?

…

В същата седмица, в която Орбан настоява санкциите да бъдат смекчени, Вашингтон ги смекчава (а българският парламент гласува ратифициране на тръмпистки интереси… зловещо).

И ще е хубаво да се опомним нашето място – като европейска държава – къде е.

______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Понякога геополитиката създава странни съвпадения. А тук „съвпадения“ май все пак не е зле да е в кавички… Защото понякога събитията се подреждат по начин, който кара хората с поне малко здрав разум да си зададат неудобния въпрос: наистина ли това е просто съвпадение или е „съвпадение“?

Тази седмица ни поднесе точно такъв момент.

От едната страна на Атлантика унгарският премиер Виктор Орбан отново атакува Украйна и призова за преразглеждане на санкциите срещу руската енергия (нищо ново, нали?). От другата страна администрацията на Доналд Тръмп реши да направи изключение, което позволява продажбите на руски петрол, досега ограничени от санкциите.

Две отделни решения в две различни държави с две различни политически обяснения, но с един и същ печеливш. Кремъл.

Виктор Орбан отдавна се позиционира като „проблемното дете“ на Европейския съюз, когато става дума за подкрепа за Украйна (или изобщо – за създаване на стабилност на ЕС, която, по една случайност, е така мразена от Путин).

Докато повечето правителства в ЕС виждат руската инвазия като фундаментална заплаха за европейската сигурност, Орбан последователно твърди, че санкциите срещу Москва вредят повече на Европа, отколкото на Кремъл. В последните си изявления и „изяви“ отново се нагърби с нелеката клоунада – да критикува санкционния режим. И в България си имаме такива, познаваме сложността на „изпълнението“ им. Троен тулуп с превъртане.

От началото на инвазията на Путин Унгария многократно забавя или блокира инициативи на ЕС, предназначени да увеличат натиска върху Русия. Независимо дали става дума за военна помощ, финансова подкрепа или санкции срещу руската енергия, Будапеща често намира причина мерките да бъдат забавени, преразгледани или отслабени.

Аргументът на Орбан уж е прост: Европа трябва да постави евтината енергия и икономическата стабилност пред конфронтацията с Москва и бъдещето на Украйна (което е и бъдещето на Европа, но това е друга тема…).

Само че критиците казват, че ефектът, който Орбан постига, също е доста прост: всеки път, когато ЕС се колебае, Русия печели време и пари и май ТОВА е основната причина Орбан да е така заинтересуван от „евтината енергия“, а не – както се изкарва – защото много се е загрижил за крайния потребител в Унгария. Защото, ако ще сме честни, ако толкова го вълнуваше добруването на крайния потребител в Унгария, нямаше да води политики, които да му раздуят инфлацията на същия този потребител до нечувани размери от над 20%, нали?

Докато напрежението в Близкия изток (което Тръмп започна!) повиши световните цени на петрола, администрацията на Тръмп издаде временно изключение, позволяващо определени доставки на руски петрол да продължат въпреки санкциите.

Хм!...

Официалното обяснение е икономическо. С „разтревожени“ пазари и растящи цени на горивата Вашингтон твърди, че допускането на част от руския петрол обратно на пазара ще стабилизира глобалните доставки и ще предотврати нови ценови скокове.

На пръв поглед логиката е ясна. Но в момента, в който руският петрол започне отново да се движи по пазарите, Кремъл започва отново да печели. Това са пари за война. Путин не инвестира в нищо друго освен в машината, която го крепи на власт. Спомнете си и изтеклите наскоро разговори със Си – за това докъде са я докарали учените с опитите да удължат живота. Е, сещате ли се кои са двете неща, които вълнуват Путин сега? Да живее дълго; и да управлява дълго. А второто се постига (в неговия случай) само чрез военна машина.

Е, какво се оказа, че храни войната на Тръмп?

Войната на Путин. Ето какво. „Случайно“ или не – това е положението.

Военната икономика на Русия зависи силно от износа на енергия. Приходите от петрол и газ остават финансовият гръбнак, който позволява на Москва да финансира военните си операции в Украйна. Както и хибридните си операции срещу ЕС.

И срещу България. Идат избори, колко ли $$$ ще бъдат налети в пропаганда тук? Пари, които Тръмп директно му бута в джоба. Трудно е да не видиш връзката как помощта на Тръмп директно финансира руската намеса в българските избори.

И внезапно санкционният режим, който трябваше да изолира Кремъл, започва да изглежда по-малко стабилен.

Може би това е просто неизбежната сложност на глобалната политика? Енергийните пазари са нестабилни. Войните в Близкия изток влияят върху цените навсякъде. Правителствата реагират на вътрешнополитически натиск. Кой знае?

Конфликт далеч от Украйна може косвено да помогне за финансирането на войната вътре в Украйна.

С други думи, Владимир Путин може да печели от геополитическа верижна реакция, която дори не е трябвало да започва сам.

Може би всичко е чиста случайност?... А може би и налъмите цъфтят?...

Орбан открито поставя под въпрос санкциите и често атакува украинското ръководство. Той твърди, че Европа трябва да спре да „наказва сама себе си“ икономически за война, която според него е далеч от унгарските интереси.

В същото време Доналд Тръмп редовно критикува украинския президент Володимир Зеленски, представяйки Киев като неблагодарен или прекалено взискателен, докато хвали преговорните умения на Владимир Путин.

Разгледани поотделно, всички тези позиции може просто да отразяват различни национални приоритети. Кой знае?

Може би събитията от тази седмица са просто още един пример за това колко сложен е станал съвременният свят?

А може би разкриват нещо по-тревожно за крехкостта на коалицията, която подкрепя Украйна?

Едно поне е ясно: САЩ и ЕС вече НЕ СА от една страна на масата.