След вчерашното поевтиняване петролът обърна посоката и цената отново пое нагоре

Фючърсите на сорта Брент нараснаха с 4,54 долара, или 4,42 процента, до 104,64 долара за барел към 08:00 ч. българско време, докато американският лек суров петрол поскъпна с 4,92 долара, или 5,29 процента, до 97,37 долара за барел.

Поскъпването е факт след спад в предходната сесия, когато Брент загуби 2,8 на сто от стойността си, а американският лек суров петрол – 5,3 на сто, след като част от корабите успяха да преминат през стратегическия воден път.

„Рисковете остават сериозни: достатъчно е само един инцидент с танкер, за да се възпламени отново ситуацията“, коментира Тони Сикамор, пазарен анализатор в Ай Джи (IG).

Допълнителна подкрепа за цените оказа и инцидент в петролната индустриална зона на Фуджейра, където избухна пожар след атака с дрон. Няма данни за пострадали, но събитието засили опасенията за сигурността на енергийната инфраструктура.

В същото време референтните цени на петрола от Близкия изток достигнаха рекордни нива, превръщайки се в най-скъпите в света на фона на ограниченото предлагане.

На дипломатическия фронт Иран е поискал от Индия освобождаването на три задържани танкера като част от преговори за гарантиране на безопасно преминаване на кораби през региона.

В опит да ограничи ефекта от ръста на цените Международната агенция за енергията предложи на страните членки да увеличат предлагането, надграждайки вече договореното освобождаване на 400 милиона барела от стратегическите резерви.

Междувременно Израел заяви, че разполага с планове за поне още три седмици военни действия, което подсказва, че напрежението в региона и съответно волатилността на енергийните пазари ще се запазят в краткосрочен план.

Цените на петрола се повишиха с над 4 на сто във вторник, като компенсираха напълно поевтиняването от предходната сесия на фона на засилени опасения за прекъсване на доставките през Ормузкия проток – ключов маршрут за глобалната търговия с енергийни ресурси, предаде Ройтерс.

Напрежението около Ормузкия проток остава водещ фактор за пазарите. Проливът, през който преминават около 20 на сто от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, е сериозно засегнат от продължаващия вече трета седмица конфликт между САЩ, Израел и Иран.

Допълнително напрежение внесе отказът на част от съюзниците на САЩ да изпратят военноморски сили за ескортиране на търговските кораби през пролива. Това предизвика остра реакция от президента Доналд Тръмп, който обвини партньорите в „липса на благодарност“.

Според анализатори пазарите остават фокусирани върху продължителността на конфликта и потенциалните щети върху енергийната инфраструктура в региона. „Ключовите въпроси са колко дълго ще продължи напрежението и доколко ще бъдат засегнати доставките“, посочи Приянка Сачдева от „Филип Нова“ (Phillip Nova).

Ситуацията се усложнява допълнително от решението на Обединените арабски емирства да намалят значително производството си, като според източници добивът е съкратен с повече от половина заради ограниченията в транспорта през Ормузкия проток.