До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищни сгради

Около 15,4 милиона квадратни метра нежилищни сгради трябва да бъдат обновени до 2030 г. и около 19,6 милиона до 2033 г., информира още министърът.

Средствата, необходими за предвиденото в Плана енергийно обновяване на сградния фонд, възлизат общо на около 20 млрд. евро.

Предвижда се поставените цели да бъдат изпълнени чрез реализацията на текущите програми, изпълнението на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, втория етап на Националната програма за енергийна ефективност.

Една от основните цели на плана е да се прекрати практиката на краткосрочни програми, които да достигат до малък кръг граждани, и да се създаде устойчив пазар за сградно обновяване.

Предвижда се да бъдат изградени центрове за комплексно обслужване, които ще подпомагат гражданите и бизнеса по целия процес – от подготовката на проекта до финансирането и реализацията.

До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищна площ – както многофамилни, така и еднофамилни жилищни сгради. До 2035 г. реновираните жилищни сгради трябва да достигнат около 79 милиона квадратни метра.

Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов. Разчетите са залегнали в обявения днес за публична дискусия Национален план за сградно обновяване до 2050-та година.

„Целите са амбициозни, но не са политически избор“, посочи министър Найденов и подчерта, че те произтичат от европейското законодателство. По думите му европейската директива за енергийни характеристики на сградите изисква държавите членки да ускорят значително обновяването на сградния фонд и България трябва да изпълни тези цели, „като планът показва как това може да стане по реалистичен и устойчив начин.“

Според министъра изпълненото на плана означава по-ниски сметки за енергия за домакинствата, по-добре изглеждащи градове и модернизирана публична инфраструктура, развитие на строителния сектор и местните икономики, увеличаване на разполагаемите доходи на домакинствата. По думите му изпълнението на целите, заложени в плана, е не само климатична политика, но и икономическа, социална и енергийна, която ще подобри качеството на живот на хората и ще обнови българските градове.

„Те ще бъдат осигурени с микс от финансови инструменти – на българската държава, на Европейския съюз, Социалния климатичен фонд, Фонда за декарбонизация, Фонда за справедлив преход“, обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова. Тя подчерта, че Фондът ще бъде ключовият финансов инструмент, който ще комбинира грантове, гаранции и кредити и ще мобилизира значително повече инвестиции в сградно обновяване. Първият приоритет на фонда ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради. Очаква се първите програми, насочени към този сегмент, да стартират в рамките на годината.

Планът предвижда да се подобри координацията между ключовите институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и общините.

В представянето на Плана се включиха и изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев, авторите на техническите анализи към плана – Цвета Наньова от Българска Фасилити мениджмънт асоциация и Драгомир Цанев от Център за енергийна ефективност ЕнЕфект.