Американски и британски издания за войната срещу Иран: Тя ще засили убеждението на Путин, че е бил прав да нахлуе в Украйна

Развоят на войната срещу Иран, която започна с американско-израелската офанзива на 28 февруари, е във фокуса на американски и британски издания.

Затварянето от Иран на Ормузкия проток, през който преминават 20 процента от световния петрол, доведе до рязък скок на цените на енергията след началото на американско-израелските удари срещу Иран, посочва изданието.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп грубо подцени способността на Иран да блокира световните доставки на петрол, което е предизвикало „напълно предвидим“ ценови шок, пише британският в. „Телеграф“.

Американският военноморски флот засега не желае да ескортира кораби през протока, тъй като все още смята това за твърде опасно, коментира „Телеграф“. Вестникът цитира д-р Ерик Хегинботам от програмата за изследвания в областта на сигурността на Масачузетския технологичен институт, според когото САЩ не са мобилизирали достатъчно кораби за подобна операция, а и така или иначе военноморският им флот не е достатъчно добре подготвен за справяне със заплахата от страна на морски дронове.

Междувременно в. „Гардиън“ пише, че служители на Пентагона са информирали американски законодатели по време на среща при закрити врата във вторник, че разходите за войната срещу Иран вече са надхвърлили 11,3 милиарда долара за първите шест дни, но реалните разходи вероятно са още по-големи, пише БТА.

Изданието цитира запознат с въпроса източник, според когото оценката на Пентагона изглежда включва само разходите за боеприпаси и не отразява пълната цена на първите дни на конфликта. Допълнителните разходи, които трябва да се вземат предвид, включват средствата за подкрепа на разположените сили в региона, медицинските разходи, както и замяната на военните самолети, загубени във войната, посочва вестникът.

Бързото изразходване на най-съвременните боеприпаси на САЩ освен това вероятно ще принуди Конгреса на САЩ да приеме допълнителен пакет от разходи за отбрана за покупки на нови боеприпаси, с които да бъдат попълнени запасите, отбелязва изданието. Администрацията на Тръмп към момента обаче не е поела ангажимент относно продължителността на войната с Иран и законодателите и от двете партии - Републиканската и Демократическата, се отнасят все по скептично към одобряването на допълнително финансиране без да има установен план за приключване на военните действия.

Позицията на новия върховен лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей по въпроса дали Иран трябва да започне да разработва ядрено оръжие към момента до голяма степен е мистерия, пише в. „Лос Анджелис Таймс“.

Близките връзки на Хаменей с иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция, който в миналото е изразявал подкрепа за придобиването на ядрено оръжие, поражда опасения в администрацията на Тръмп, че новият лидер ще се откаже от дългогодишната позиция на баща си срещу създаването на ядрена бомба, посочва изданието.

Американските разузнавателни служби отдавна смятаха, че покойният аятолах Али Хаменей е възприел стратегия да поддържа разработването на ядрено оръжие, като същевременно избягва разходите и рисковете, свързани с действителното му създаване, пише „Лос Анджелис Таймс“. Тази доктрина сега е под въпрос. Новият върховен лидер вероятно е ранен и се крие под земята след американската атака, която опустоши иранската армия и уби баща му, както се предполага за майка му и сестра му и други членове на семейството му. В крайна сметка е възможно това да го тласне към заключението, че за оцеляването на режима е необходима ядрена възпираща сила, коментира изданието.

Откакто първите ракети от американско-израелската кампания започнаха да удрят Иран, руските държавни медии и политически коментатори разпалено коментират един въпрос: преговорите със САЩ винаги ли завършват с ракетни удари в столицата на преговарящата страна?, пише вестник „Вашингтон Пост“.

„Вашингтон Пост“ цитира Владимир Пастухов, руски политолог и почетен професор в Университетския колеж в Лондон, според когото войната с Иран вероятно ще засили убеждението на Путин, че е бил прав да нахлуе в Украйна.

„Всъщност цялата логика зад начина, по който Западът разрешава кризи, както се наблюдава от Кремъл – от Белград през 1999 г. до Техеран през 2026 г. – убеждава Москва, че този, който чака до последно преди да нанесе удар, ще бъде първият, който ще бъде смазан“, коментира Пастухов. „Сега ще бъде трудно Путин да бъде убеден, че е сгрешил в нещо. Той ще посочва Техеран на своите съюзници, които изпитват съмнения, и ще им казва: „Ние щяхме да сме на тяхно място“, заключава експертът.