Заводите за олио се оплакаха, че слънчогледът се продава в Турция

"От 1.5 млн. тона реколта само 250 000 се продава на вътрешния пазар, останалото се изнася за Турция", обявиха от сдружението на преработвателите, пише "Сега".

Българските преработватели ще внесат 200 000 тона слънчоглед от Аржентина, съобщи Янев. Според него това не е кой знае какво голямо количество, предвид факта, че българските заводи могат да преработват 300 000 тона месечно.

От БАБХ вече коментираха, че се очакват още 8 кораба от южноамериканската държава,  но се появиха и други данни за още 12 кораба.

ПРЕРАБОТКА ЗА ИНДУСТРИАЛНИ ЦЕЛИ

"Дори да има завишени остатъчни пестициди над нормата, маслото за индустриални цели не е опасно", каза Янев.

ВЕЧНА ВОЙНА

България разполага с голяма, модерна преработвателна индустрия, която е в състояние годишно да преработи над 4 млн. тона маслодайни култури годишно.

От година на година става все по-трудно да се натоварят тези мощности. У нас производството на слънчоглед е около 1.5 млн. тона годишно и дори цялото количество да се изкупи от маслобойните, капацитетът им ще остане само на 1/3 натоварен.

Друг проблем е вносът на евтино украинско слънчогледово олио, който остана свободен, въпреки ограниченията за внос на семе от Украйна. "Преработвателите трудно може да се конкурират с по-евтиното олио от Украйна, което влиза без мито", каза Янев.

Заради липсата на суровина, с която да натоварят заводите си, преработвателите минават на други видове маслодайни култури като рапица и соя. Миналата година най-големият преработвател "Олива" АД внесе 58 000 тона рапица чак от Канада.

Споровете между родните производители и преработватели на слънчоглед избуяха с нова сила. След като фермерите алармираха за огромни количества внос на семе от Аржентина, което се оказа с пестициди над нормата, производителите на олио се оплакаха, че не може да разчитат дори на българския слънчоглед и затова са принудени да търсят суровина от други източници.

В министерството на земеделието се е провела среща с преработватели на растителна масла, на което министър Иван Христанов е заявил, че ведомството няма желание да пречи на никого и е изразил готовност да влезе в ролята на медиатор в отношенията между двете страни. "Нашата цел е да гарантираме безопасност на храните“, е отбелязал министърът.

"Липсата на достатъчно суровина принуждава производителите на слънчогледови масла да търсят други източници. Аржентина е почти единствената възможност в момента да се внесе слънчоглед", коментира председателят на Сдружението на производителите на растителни масла Яни Янев пред "Нова нюз".

Той посочи, че внесеният от Аржентина слънчоглед е произведен при тамошните условия и изисквания за минимално допустимите остатъци от пестициди. И подчерта, че Аржентина е третият по големина производител в света, с около 5,5 млн. тона годишно, като основната част се преработва там, а около 1,5 млн. тона слънчогледово масло се изнасят на международния пазар.

От сдружението на производителите на олио уверяват, че преработеният аржентински слънчоглед ще бъде предназначен основно за износ, като полученият след преработката продукт най-вероятно ще бъде използван за индустриални цели - за производство на биодизел и като суровина за сапунената, козметичната и химическата промишленост.

От БАБХ увериха, че всяка стъпка на аржентинското семе - от разтоварването от корабите, през транспорта до маслобойните, преработката и експортирането на готовия продукт - ще бъде проследена. "Няма да се допусне олио и шрот да се продават за храна на хора и животни", заяви изпълнителният директор на БАБХ Ангел Мавровски.

С годините се засилват и споровете между производители и преработватели на слънчоглед. Преди две години, по настояване на фермерите, бяха въведени сериозни ограничения за внос на евтин украински слънчоглед. Тогава родните зърнопроизводители настояваха, че украинското семе не отговоря на изискванията за химически препарати за растителна защита, но БАБХ не откри отклонения от европейските норми.

Сега, отново фермерите бяха тези, които заостриха вниманието на контролните органи за аржентинския слънчоглед. В същото време производителите на олио обвиняват родните зърнопроизводители, че предпочитат да продават семето в чужбина вместо на тях.

"Въпреки че България произвежда значителни количества слънчоглед - 1.5 млн. тона годишно, едва 250 000 тона остават за вътрешна консумация. Останалата част се изнася предимно за Турция, което поставя българските преработватели в затруднено положение", заяви Янев.

Зърнопроизводителите, от своя страна, са недоволни от мащабния внос от Аржентина, защото се очаква той да свали цената на слънчогледовото семе. „Още с излизането на новината, че тези кораби ще тръгнат към България от Аржентина, 10% цената на слънчогледа на вътрешния пазар спадна. Ефектът е усетен и в Румъния, където също се разтоварва слънчоглед от Аржентина“, коментира Илия Проданов от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Припомняме, че предни години хиляди тонове слънчоглед стояха непродадени в силозите на зърнопроизводителите до нова реколта заради спорове с преработвателите за цената. Нашите земеделци не искаха да продават слънчогледа на предлаганите тогава цени за около 750-800 лв. на тон. От своя страна заводите за олио обявиха, че не може да продадат продукцията си, която е основно за износ, при по-високи изкупни цени на слънчогледа.  В резултат на което внасяха слънчоглед от Румъния и Молдова.