364
&format=webp)
© Pixabay
Проучване от 2016 г. на изследователи от Университета на Антверпен установи, че изкуствените роговици, получени от рибени люспи, са биосъвместими с хората, припомня още Ройтерс.
Последвайте канала на
Мая Йорданова
364
Проучване от 2016 г. на изследователи от Университета на Антверпен установи, че изкуствените роговици, получени от рибени люспи, са биосъвместими с хората, припомня още Ройтерс.
Последвайте канала на
Изследователи от Университета в Гранада, Испания, са разработили изкуствена роговица, произведена от люспите на няколко вида риби, често срещани на пазарите, която може да се превърне в по-евтина алтернатива на донорските трансплантации при тежки очни заболявания, предаде Ройтерс.
Роговицата - прозрачният преден слой на окото - е трудна за възстановяване, когато е силно увредена, защото няма кръвоносни съдове и притежава само частичен регенеративен капацитет. Тежкото заболяване на роговицата често се лекува с донорски трансплантации, които могат да бъдат ограничени от наличността на органи и списъците с чакащи.
Учени от отдела за тъканно инженерство на Университета в Гранада и Биомедицинския изследователски институт (ibs.GRANADA) казват в прессъобщение, че са създали импланти от рибени люспи, които се поставят в роговицата на окото, и които са биосъвместими, прозрачни и устойчиви.
„Поради произхода си, този продукт е много достъпен, лесен за получаване и евтин и би могъл да помогне за развитието на местната риболовна индустрия“, каза Ингрид Гарсон, професор по хистология в испанския университет, която е съавтор на изследването, цитирана от БТА.
Въпреки че тестовете показват, че имплантите биха могли да бъдат полезни за възстановяването и регенерацията на роговицата, технологията засега остава далеч от възможно клинично приложение в очакване на изпитвания върху хора. Екипът обаче обяви, че материалът е дал добри резултати в лабораторни изследвания и при животни, получили имплантите.
„Въпреки че стандартната трансплантация обикновено има добри резултати, е необходимо да се разработят нови ефективни методи за регенерация, които не зависят от даряването на органи, което се забавя от наличието на списъци с чакащи“, каза в съобщението Мигел Аламинос, също професор по хистология в университета.
22 май 2012 г. в 21:33 ч.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)