Да победиш съдбата - историята на 28-годишната Вера Асенова, която не вижда по рождение с лявото си око

10.03.24 г., 17:47 ч.

592

„Аз съм родена по този начин и всъщност никога не съм си представяла света по друг начин. Винаги са ме отглеждали все едно няма никакъв проблем. Като съм била дете, са ми казвали, че няма шанс да спортувам, да играя игри с топка или каквото и да било подобно нещо. Всъщност аз се справям и продължавам да се справям доста добре и в спорта. По-скоро единственото нещо, което беше някакъв проблем е лещата, която се изработва, която е специална. Тя е като полусфера и се слага върху проблема - недоразвитото око. Слага се отгоре, чисто козметично да изглежда добре“, разказва Вера пред бТВ.

„Имам 113 шева на крака, някои са един върху друг, така че не се забелязват може би чак толкова много. Или по-скоро аз вече съм свикнала с тях. Смятам, че това до някъде разказва моята история и по-скоро вече нямам притеснения от тях. Ако някой има притеснения, то просто може би не е правилният човек“, казва Вера.

14-те операции и 100-те шева винаги ще са част от нея, но животът ѝ продължава и тя се наслаждава на всеки миг от него

„До ден днешен ми седи така в главата, че искам да карам поне на още едно състезание. Но мина много време, животът ми страшно много се промени. Действително професионалният спорт е нещо опасно и си дадох сметка, че ако отново стане нещо и не успея да се възстановя, аз няма да си простя“, казва тя.

Да победиш съдбата - такава е историята на 28-годишната Вера Асенова, която не вижда по рождение с лявото си око, прохожда няколко пъти в живота си и въпреки това продължава да е успешна.

Серафим Лазов, кондиционален треньор, е човекът, който прави „фините настройки“ накрая. Той успява да изправи Вера на крака без да има болки. „Запознавайки си с него, започвахме изключително много да правим по-специфични упражнения. Това е, бих казала, нещото, което ме държи на крака, така че да мога да се движа, да карам ски, да ходя в планината, въобще да правя всичко, което обичам, без да ме боли“, казва тя.

Днес Вера отново стъпва смело и граби с пълни шепи от даровете на всеки нов ден. Тя не се страхува да шофира и го прави. Работи във финансова компания. „Срещата с шефа ми също беше интересна, защото в момента, в който се запознах с него, аз още бях с патерици. Тогава си търсих работа и повечето хора не те гледат с добро око. Всъщност той е един от хората, които ми даде ръка в труден момент, може би не го е осъзнал. Отказвали са ми работа, защото не са вярвали, че аз бих успяла да се справя. Може би си се притеснявали от взимането на болнични, но дори когато съм болна не ми пречи да си върша работата от вкъщи“, казва тя.

За приключенци с историята на Влади има много възможности като фондация „Ела и Ти“, с чиято помощ доброволци правят невъзможното – възможно.

Минават три години и половина, в които Вера върви с патерици и се възстановява. След дългата пауза се оказва почти невъзможно тя да се върне отново на ските и да бъде толкова добра.

Трудните години на възстановяване я срещат с много сърцати и всеотдайни хора, на които дължи пълноценния си живот днес. Един от тях е д-р Павел Краевски от „Софиямед“.

У нея остава огорчението, че е имала квота за Олимпийските игри в Пьончанг през 2018 г., но заради контузията не отива. Престоят в болницата и възстановяването променят начина ѝ на мислене за живота.

„Всеки един възможно момент, когато има събитие, ако нямам някакъв важен ангажимент, ходя с тях, защото наистина искам да помагам на хората да живеят. Огромна част от доброволците също са много добри хора, защото ако си склонен да помагаш, много рядко ти самият не си с чисто сърце“, казва Вера.

„За мен беше момент на пълно осъзнаване. Приемаме много мигове от живота ни за даденост. Всяко движение, дори сутрешното измиване на лицето. Тази свобода е дар, който не оценяваме достатъчно. Бях започнала да си пиша в една тетрадка малки стъпчици, които има в живота, малки стъпчици, които искам да се случват и да успявам да намирам истинска радост в тях. И всъщност в дните, в които ми дават да стана инвалидна количка, аз бях в огромна еуфория, че аз отново ще мога да стана изобщо“, допълва тя.

„Най-трудният момент за мен беше да кажа на човек, който е претърпял 8-9 операции до този момент, че му предстоят още поне 2 или 3. За мен шокът беше, че тя въобще не се притесни от това, тя просто искаше да се възстанови напълно. Тя не свали усмивката от лицето си и нейната вяра в това, че нещата ще се случат донякъде зарази и нас като екип, който се грижеше за нея“, казва д-р Краевски.

Въпреки че не вижда с лявото око, Вера е била професионална ски състезателка. Докато един ден пистата не преобръща живота ѝ. „2017 година, май месец. Бяхме на лагер в Австрия именно за подготовка за Олимпийските игри. На второто спускане аз паднах много тежко. Вдигнаха ме с хеликоптер. Последваха 20 дни в болница, 5 операции. Лекарите отначало бяха стъписани как е възможно по този начин да ми бъде счупен кракът. Реално костите на подбедрицата по-скоро бяха пръснати. За тях беше истинско предизвикателство да успеят да съберат крака ми, така че да не загуби нито дължината си, нито нищо“, спомня си Вера.

Да, Вера наистина се връща на ските. Запознанството ѝ с Владимир Гюров ѝ дава още по-голямо вдъхновение и сила. „Един мъж докосна сърцето ми с позитивното настроение, което строи от него. Историята му е много по-тежка от моята. В него има желание за приключение, за адреналин, за пътувания. Той е толкова жив, толкова можещ и толкова устойчив. Караме рано сутрин. Той кара сит ски – специална седалка с амортисьор, която е върху една ска. Травмата му е много високо. Но въпреки че е парализиран от гърдите надолу, той успява дори да завива. Той е пример за силна воля, за усърдна работа, за желание“, разказва Вера.