Петролният шок от войната в Близкия изток може да се пренесе към финансовата система

Уязвими сегменти на финансовите пазари

При силен пазарен шок може да се стигне до масово изтегляне на инвеститори, което да създаде проблеми както за кредитополучателите, така и за банките, които участват във финансирането или управлението на тези фондове.

Рискове за пазарите и лихвената политика

Според автора основните канали, по които войната в Близкия изток може да се пренесе към финансовата система, са рязко повишаване на волатилността на фондовите и облигационните пазари и промени в очакванията за лихвената политика.

Подобни признаци вече се наблюдават под формата на по-високи разходи по държавното финансиране и размествания в очакванията за действията на централните банки, макар засега сътресението да не е достигнало дестабилизиращи равнища.

Поскъпването на петрола вследствие на войната между Иран и Израел може да се превърне не само в инфлационен риск за централните банки, но и в източник на по-широко финансово напрежение, пише колумнистът на Ройтерс Майк Долан в анализ за агенцията, предаде БТА.

Според него централните банки и финансовите регулатори следят „като ястреби“ ценовия шок при петрола, предизвикан от прекъсванията в доставките след повече от седмица военни действия в Близкия изток. Макар инфлацията да остава основната тревога, тя не е единственият риск. При неблагоприятен сценарий рязкото поскъпване на суровината може да се превърне в преломна точка, която да задълбочи вече съществуващи уязвимости във финансовата система.

Анализът подчертава, че скокът на цените на енергията поставя централните банки пред сложна дилема. От една страна, по-скъпият петрол ускорява инфлацията и инфлационните очаквания. От друга, той увеличава разходите за домакинствата и бизнеса, което може да отслаби потреблението и икономическата активност.

Анализът подчертава, че скокът на цените на енергията поставя централните банки пред сложна дилема. От една страна, по-скъпият петрол ускорява инфлацията и инфлационните очаквания. От друга, той увеличава разходите за домакинствата и бизнеса, което може да отслаби потреблението и икономическата активност.

Освен инфлацията и икономическия растеж в уравнението се включва и трети ключов фактор – финансовата стабилност. Според автора силен макроикономически шок, обхващащ енергията, инфлацията, лихвените проценти, валутите и пазарната волатилност, може да разкрие натрупани рискове в глобалната финансова система.

Сред потенциалните източници на напрежение Долан посочва фондовете за извънбанково финансиране, чийто глобален обем надхвърля 3 трилиона долара. Тези структури отпускат директни заеми на компании, но липсата на прозрачност в сектора тревожи регулаторите.

Друг рисков фактор е нарастващият дял от държавния дълг, финансиран от силно задлъжнели хедж фондове чрез репо пазари и арбитражни сделки с американски държавни облигации. Макар тези участници да подпомагат ликвидността на пазарите, те създават значителна уязвимост при внезапни пазарни сътресения.

Анализът обръща внимание и на бързото нарастване на пазара на стейбълкойни – криптотокени, обвързани с долара или други валути. Пазарната им стойност вече достига около 300 милиарда долара, като те често са обезпечени с държавни облигации. При рязко изтегляне на средства може да се стигне до принудителни разпродажби на активите, които стоят зад тях, както и до изтегляне на депозити от банковата система.

Авторът припомня, че след руската инвазия в Украйна през 2022 г. глобалната икономика успя да преодолее инфлационния и лихвения шок без системна финансова криза, въпреки значителните пазарни загуби и сътресенията около американските регионални банки през 2023 г. Според Долан обаче нов ценови шок при петрол на трицифрени равнища, съчетан с натиск върху централните банки да реагират, трудно би преминал без отражение върху финансовата система и реалната икономика.