Вашингтон проучва дали кюрдски сили могат да играят роля в оказването на натиск върху Иран по границата между Иран и Ирак. Има логика, защото кюрдските милиции са с дългогодишен опит в действие в планинските гранични райони (където Техеран се сблъсква с вътрешна опозиция).
Да, да – от стратегическа гледна точка логиката е очевидна: кюрдските бойци биха могли да отворят допълнителен фронт, който да принуди Иран да разтегли и изтощи ресурсите си.
Но за кюрдите тази молба идва със силен (нетолкова) исторически (колкото съвсем пресен) спомен.
През 2019 г. Тръмп (по време на първия си мандат) нареди изтеглянето на американските войски от контролирани от кюрдите райони в Северна Сирия след телефонен разговор с турския президент Ердоган. Това изтегляне премахна американската защита от региона и скоро беше последвано от турска военна операция срещу кюрдските сили. Нещо, за което всички знаеха, че ще се случи.
Същите тези кюрдски сили (организирани основно в рамките на Сирийските демократични сили) бяха най-ефективният партньор на Съединените щати в борбата срещу „Ислямска държава“. Много анализатори и американски законодатели тогава определиха изтеглянето като предателство към кюрдските съюзници, КОИТО БЯХА ЖЕРТВАЛИ ХИЛЯДИ БОЙЦИ В ТАЗИ КАМПАНИЯ.
Демократите още тогава предупредиха, че ходът е предателство към един верен съюзник. На Тръмп не му пукаше.
За кюрдските лидери този епизод затвърди добре познат урок от историята на Близкия изток: големите сили често разглеждат кюрдските бойци като полезни партньори в един момент и като лесно заменими вещи в следващия.
А сега, само няколко години по-късно, Вашингтон отново изглежда заинтересован от тяхната помощ.