От „Нямате никакви карти“ до „Моля, помагайте срещу Иран“

…

______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В политиката съюзите често се променят. Но понякога обратите са толкова резки, че възниква един по-… как да го наречем?... по-хигиенично ориентиран въпрос: как точно се иска помощ от хора, с които нетолкова отдавна си се отнасял така отвратително?

Този въпрос вчера и днес се намери в центъра на развиващата се война с Иран.

Защо Съединените щати изведнъж се обръщат към страни, чиито най-скорошни отношения с Вашингтон са белязани от конфликт, огорчение и обвинения в предателство? За Украйна и кюрдите става дума.

Да си припомним: по време на напрегнат разговор с украинския президент Володимир Зеленски Тръмп пренебрежително заяви, че Киев „няма никакви карти“. Посланието беше ясно: Украйна зависи от американската подкрепа и трябва да се държи съответно (Вие казахте ли благодаря!? Казахте ли благодаря!?).

Но какво се оказа? Оказа се, че войната май има свойството да пренарежда тестето.

Насред ескалацията на войната с Иран Съединените щати се обърнаха към Украйна за помощ; по-конкретно заради нейния опит в противодействието на иранските дронове Shahed.

Украинските сили прекараха години в разработване на методи за прихващане на тези дронове, след като Русия започна масово да ги използва срещу украински градове и инфраструктура.

Този опит изведнъж се оказа ценен за „играча“, за оня с „картите“.

Украински специалисти и технологии, разработени по време на войната с Русия, сега се разглеждат като част от усилията за защита срещу ирански дронови атаки в Близкия изток.

С други думи, държавата, която уж „нямала карти“, изведнъж държи няколко, които Вашингтон очевидно иска да види.

Вашингтон проучва дали кюрдски сили могат да играят роля в оказването на натиск върху Иран по границата между Иран и Ирак. Има логика, защото кюрдските милиции са с дългогодишен опит в действие в планинските гранични райони (където Техеран се сблъсква с вътрешна опозиция).

Да, да – от стратегическа гледна точка логиката е очевидна: кюрдските бойци биха могли да отворят допълнителен фронт, който да принуди Иран да разтегли и изтощи ресурсите си.

Но за кюрдите тази молба идва със силен (нетолкова) исторически (колкото съвсем пресен) спомен.

През 2019 г. Тръмп (по време на първия си мандат) нареди изтеглянето на американските войски от контролирани от кюрдите райони в Северна Сирия след телефонен разговор с турския президент Ердоган. Това изтегляне премахна американската защита от региона и скоро беше последвано от турска военна операция срещу кюрдските сили. Нещо, за което всички знаеха, че ще се случи.

Същите тези кюрдски сили (организирани основно в рамките на Сирийските демократични сили) бяха най-ефективният партньор на Съединените щати в борбата срещу „Ислямска държава“. Много анализатори и американски законодатели тогава определиха изтеглянето като предателство към кюрдските съюзници, КОИТО БЯХА ЖЕРТВАЛИ ХИЛЯДИ БОЙЦИ В ТАЗИ КАМПАНИЯ.

Демократите още тогава предупредиха, че ходът е предателство към един верен съюзник. На Тръмп не му пукаше.

За кюрдските лидери този епизод затвърди добре познат урок от историята на Близкия изток: големите сили често разглеждат кюрдските бойци като полезни партньори в един момент и като лесно заменими вещи в следващия.

А сега, само няколко години по-късно, Вашингтон отново изглежда заинтересован от тяхната помощ.

Първо на Украйна беше казано, че „няма никакви карти“. Сега Тръмп особено много иска да им види картите.

Първо кюрдите бяха изоставени и изложени на турската военна операция. Сега Вашингтон се надява те да помогнат за оказването на натиск върху Иран.

Още по-забележителна прави ситуацията фактът, че тонът от Вашингтон (или по-точно: от Мар-а-лаго) изобщо не се е смекчил.

Дори докато Украйна предлага помощ (да, предлага помощ; без да се опитва да извива ръце, да говори за „карти“ или да се правят на интересни), Тръмп продължава да критикува Зеленски и да го притиска към неизгодни преговори с Русия; твърдейки, че позицията на Украйна е отслабнала и че Киев ТРЯБВА да сключи сделка с Владимир Путин. Демек, да си подари териториите на агресора, че да може Тръмп да се окичи с медал, че е спрял още една война.

Посланието, което се очертава, не е особено сложно за разбиране, но е особено гнусно за приемане. Но това е съвсем предвидимо поведение откъм Тръмп. Нищо от това не би трябвало да бъде изненада за никого.

Подходът на Тръмп към международните отношения винаги е бил такъв – като към транзакция.

Кюрдите изпитаха тази реалност в Сирия. Украйна я изпитва многократно по време на войната с Русия. А сега точно те са помолени да помагат на Вашингтон.

Да… Доналд Тръмп иска помощ и едновременно с това обижда хората, от които я иска. Най-гадното е, че това е напълно предвидима неблагодарност от също толкова предвидимо отвратително човешко същество. Искам да кажа, че е модел на поведение – да, случвало се е и ще продължи да се случва; та затова няма нищо изненадващо.