Учени отгледаха нахут в лунна „почва" с помощта на торни червеи и гъби

Проектите за създаване на постоянни и автономни бази на естествения спътник на Земята се сблъскват с огромни технически препятствия, като например как да се произвеждат кислород, вода или храна от оскъдните местни ресурси.

В лунната почва обаче се съдържат и токсични тежки метали като алуминий и цинк. Освен това тя е лишена от органични вещества и микроорганизми, които са необходими за живота на растенията, и не задържа добре вода.

Семената, засадени в 100 процента възпроизведена лунна почва, не са успели да дадат цветя и семена и са загинали преждевременно, отбелязва Ройтерс.

Изследователите също така са установили, че гъбата е способна да оцелее в субстрата и да го колонизира, което предполага, че еднократното ѝ въвеждане би било достатъчно в реални условия.

Отгледаният на място хранителен източник се счита за жизненоважен за изхранването на обитателите на лунните бази, тъй като е непрактично да се транспортира цялата необходима храна от Земята.

„В стремежа си да установим трайно присъствие на Луната или на Марс ще трябва да се научим да отглеждаме храна на място, тъй като транспортирането на храна с космически кораби няма да е устойчиво", допълва Джесика Аткин.

Изследователите са се забавлявали в лабораторията. Аткин е пускала песни на лунна тематика като Bad Moon Rising на Creedence Clearwater Revival, за да насърчи растенията. Изследователката също така е окачила снимка на нахут, растящ на Луната.

САЩ и Китай имат планове да изпратят астронавти на лунната повърхност през следващите години, с оглед на изграждането на дългосрочни бази на естествения спътник на Земята.

За да се установят трайно на Луната, астронавтите ще трябва да отглеждат храна на място. В тези неблагоприятни условия земните червеи и гъбите могат да им помогнат да се справят с това предизвикателство. С тяхна помощ учени са успели да отгледат нахут в лунна „почва", предадоха АФП и Ройтерс, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. „Сайънтифик рипортс".

Дори за отглеждането на култури на закрито, лунният реголит, например, е доста неподходяща почва. Този слой от прах, скали и минерални отломки, който покрива повърхността на Луната, със сигурност съдържа хранителни вещества, които са от съществено значение за растежа на растенията, като фосфор, калий или желязо.

„Как да превърнем този реголит в почва? Какви видове естествени механизми могат да предизвикат тази трансформация?", пита астробиологът и ръководител на проект за възможността за отглеждане на растения на Луната Сара Сантос в съобщение на Университета на Тексас в Остин.

Сантос и колегите ѝ за първи път са успели да отгледат нахут от сорта „Майлс" в лунна „почва", създадена в лаборатория, като са възпроизвели състава на пробите от реголит, донесени от астронавтите от мисиите „Аполо" преди повече от половин век.

За да обогати този субстрат, екипът е добавил вермикомпост в различни пропорции. Този компост, богат на основни хранителни вещества и минерали, се получава чрез хранене на торни червеи (Eisenia fetida) с остатъци от храна или продукти на основата на памук (дрехи, хигиенни материали и други) - отпадъци, които иначе биха били изхвърлени по време на космическите мисии.

Половината от растенията нахут са били покрити и с арбускуларни микоризи. На Земята тези широко разпространени гъби поддържат симбиотична връзка с растението гостоприемник. Гъбите подобряват усвояването на вода и хранителни вещества от растението, като същевременно ограничават усвояването на тежки метали. Нишките на гъбите освен това свързват почвените частици, като по този начин намаляват ерозията.

Само растенията, отгледани в почва, обогатена едновременно с вермикомпост и гъби, са дали зърна. Техният растеж е бил по-бавен и производството по-ниско в сравнение с нахута, засаден в търговски почвен субстрат, послужил като контролна група. Въпреки това в смесите, съдържащи 25 или 50 процента вермикомпост, теглото на събраните зърна е било сравнимо с това на растенията от контролната група.

Въпреки че получените резултати са „обещаващи", остават значителни предизвикателства според изследването. Сред тях са оптимизирането на процесите на подготвяне на реголита, смекчаването на признаците на стрес, като например недостиг на хлорофил или закърняване, наблюдавани при всички растения, и изучаването на дългосрочните взаимодействия между почвата, микробите и растенията в лунни условия.

Остава също така да се определи дали отгледаният по този начин нахут е годен за консумация. „Доколко тези растения са здрави? Съдържат ли необходимите за астронавтите хранителни вещества? Ако не са безопасни за консумация, колко поколения култури ще са необходими, за да станат такива?", отбелязва съавторката на изследването Джесика Аткин.

„Нахутът е богат на протеини и други важни хранителни вещества, което го прави подходящ кандидат за отглеждане в Космоса", казва Аткин, цитирана от Ройтерс. „А какъв е вкусът на тези нахут? Все още не знаем. Нахутът в момента се тества за натрупване на метали, затова все още не сме го яли", допълва тя.